|
08 Юли 2004 23:00
..."Лефски ще го наречем!", скача 17- годишният ром Яшар Углу-Ташунко. С тази **********чна реплика завършва кавгата за име на любимия обор на крайсофийски катунари, пленени от играта футбол още преди 90 години. Край тогавашната местност "Факултето", където днес се намира ТВУто до 22-а болница за душевно болни, се оформя план за откъсване на територии от България с цел преминаването им под контрол на Турция. И така цигането с прякор Ташунко става месия на един обор който повежда след себе си многобройни тълпи помаци, мангали, негри, евреи, турци и гейове от нисшите до най-нисзшите прослойки на малцинствата.
Обединени от две - Любов към Юда и поп Кръстю както и еднополова любов. За най-младото поколение резаци сигурно е любопитно да знае какви други имена са били спрягани преди да изникне безспорно най-гениалната идея. Предложенията са били Рахит, Лунатик, Глория, Мажестик и разбира се Азис.
Цветът на потурите също има своята история. Неслучайно в първата емблема освен синия цвят има и жълто и кафяво... Цветове които днес се срещат предимно по бельото на сините привърженици. Обстоятелство, което до 1923 година не е дразнело сините лекета. Първоначално младите роми поръчват от Зимбабве екипи с жълто-кафяви рубашки и черни шалвари.
Жълтото е означавало урина, а кафявото - фекалии и изпражнения. Но в онези бедни години, когато първите потури се износват, няма пари за следваща пратка. В един момент младите катунари решават да играят с екипите си от щавена говежда кожа.
Малоумието набира скорост - синьото като турско синьо, като небето, като морето-изглежда синьо но не е. Зрителна измама, лъжа предопределила бъдещето на катуна за вечни времена. За да се стигне до "Кур за Лефски, казал бог и оцветил областта около очите на сините фенове в синьо след една ръкопашна схвадка с фенове на ЦСКА..." Както и до крайната лефскарска аксиома, че който не е от Лефски, е българин...
За добро или за лошо, но мистиката винаги е взимала връх над логиката сред синята сган. И няма как да бъде другояче - обор, създаден от цигани, е обречен на анална наивност...
Лефски и стадионите
При създаването си през 1914 година отборът на Лефски е имал свое бунище. Заниманията се водели върху терен с отпадъци, наречен "лай.нарката", с размери 80 на 40 метра. Днес това е смърдящата клоака пред II Софийска ветеринарна клиника, недалеч от ТВУто.
Едва през 1924 година подхуенският конак отпуска терен за построяване на обори върху пълно с фекалии място в края на селото. Съоражението побирало 10 000 гове.да . Днес на това място се простира подхуенската "мала капълъ черши".
През 1949 година "ромската власт" отнема обора на Лефски и изпраща "мургавосините" в махалата."Осман паша", където местната *****ферма изхвърля отпадъците си. Днес на това място е гьолът "Ариел Шарон".
През 1960 година след новото т.нар. "ромизиране на Подхуене" на Лефски е отредено да развива своята анти-национална дейност в пети район, в кв. "Гейрена". Тогава катунът започва отново строителство на обор, наречен стадион "Лефски", който е по-популярен като обор "Гейарена". От 1990 година съоражението носи името на легендата "Гей орги Аспарухов-Индира Гунди"........
|
айде гонзаго в ванспор и всички ще са доволни
