:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,313,290
Активни 277
Страници 2,783
За един ден 1,302,066
ХОБИ

Бургаски инженер събира стари корабни уреди

Уникалната му колекция още няма ценители в България
Снимки: Авторът



Колекционерите са хора странни, затова и предметите, които събират, са причудливи. Щамбайн, секстант, креномер, щурвал... Тези думички не говорят нищо на човек, който не е свързан с морето. Това са уреди за навигация на кораби, които и днес помагат на моряците да се справят с трудни ситуации. Разглеждах тези странни за мен предмети в офиса на 57-годишния Николай Върбанов в Бургас. В началото помислих, че са сложени за украса, но се оказа, че това е част от колекция. 200 експоната, свързани с корабоплаването - уреди за навигация, светлини, помпи и т. н.

----------------

"Хобито за мене е връзка с историята, разказва инж. Върбанов. Човек като поостарее и започва да се сеща за миналото. Днешните средства за управление на кораба са модерни и практични и човек много бързо забравя за мъките със старите навигационни пособия. Хубаво е от време на време да си ги гледаш и да си припомняш. Дойдат ми на гости приятели, които отдавна не са плавали, погледнат ги и започват спомените: "Помниш ли как сваляхме звезди, а когато фенерът изгасна..."

За родения в Бургас Николай морето е всичко - съдба, любов и бизнес. То определя и начина му на живот. Завършил е ВВМУ "Никола Вапцаров" през 1982 г., специалност " корабоводене" и икономика във ВИИ "Карл Маркс".



Първите му експонати са от ученическите години



Гмуркал се с приятели и намирали различни антични предмети. Предавали ги на музея. За две котви са получавали 160 лв. - средната заплата тогава за България. По нещичко са си запазвали и за себе си. По-късно, вече като професионален водолаз, е изваждал пушки, амфори и старинни съдове, какво ли не. Притежава и фотоапарат, който паднал във водата през 1943 г. Заедно с филма вътре.

Баща му е от основателите на работилница "Садала" за производство на плавници, маски, шнорхели. През 1962 г. негови приятели правели леководолазни проучвания в Бургаския залив, за да търсят пуснати от германците в края на войната бомби. Част от тези извадени неща са в сбирката му. Мисълта да ги подреди в колекция му идва по-късно.

"Запалих се, когато бях на работа в "Трансимпекс" през 70-те години, разказва Николай Върбанов. Продадохме 15 кораба за нарязване предимно в Гърция, Турция, Италия и Югославия. От всеки кораб си взех по един сувенир. Продадох кораба "България" в Югославия. Това е първият търговски кораб на страната ни. Беше с парен двигател. Можеше да се запази като музей на морската история. Всичко се унищожи и наряза. От гемиите, с които се караше пясък и камъни, нито една не е останала."

За нещата, които е вземал от корабите, има данни - кога е строен корабът, кои са били собствениците и т.н.

Загледах се в боядисани бурканчета от детска храна. Чудех се дали и те са част от колекцията. "Излиза рибарят в морето и си носи обяда в две бурканчета за детска храна, задоволява любопитството ми Николай Върбанов. Изяде го, почисти бурканчетата и ги боядиса секторно червено и зелено. Прави фасонка, поставя лампичка на бурканчетата и това са бордовите светлини. И това се правеше само допреди 4-5 години. Тези неща ги събирам.



За мен те са символ на българския технически гений



След време трябва да се знае какво и как се е правило."

На много от уредите Николай Върбанов вдъхва втори живот. Стари часовници и барометри работят при него. Затруднява го обаче ремонтът на един креномер - уред, който показва колко е наклонен корабът наляво или надясно. Необходимо е да намери стари фини винтчета, за да го сглоби. "Чистя ги, за да ги пусна да работят. Те искат поддръжка. Запазвам ги, без да ги обработвам. Всичките експонати са ми любими", казва колекционерът.

В морето има много неща, които не могат да се извадят. Попаднал веднъж на огромен винт с диаметър три метра. За да се извади, нужен бил кран.

Продължава да търси, да рови и разпитва. Има ли изкарано нещо интересно за бракуване, го прибира. Скоро изхвърлили рупори, той ги взел. Има лагове за мерене на скоростта, които са много стари съоръжения - отпреди 1940 година.

Една част от уредите са намерили друго функционално предназначение. Например навигационен фенер, който се използва при аварийни ситуации, се е превърнал в масичка. Винт от лодка с диаметър 60 см, върху него стъкло и върху него вал.

"Старая се да обогатявам колекцията. Трудничко е, защото, много неща са прахосани или дадени за отпадъци. Следя вноса на навигационно оборудване и познавам всички неща", разказва Николай.



В България това хоби не е популярно



Има приятели, които също колекционират. Все още няма организация на колекционерите на морски употребявани съоръжения. Затова няма и размяна. В Интернет обаче има специален раздел. По света интересът е голям - търсене, купуване.

"На мен приятели ми подаряват. Не съм купувал. Някой път носят при мен за продаване, но в България още няма пазар", обяснява Николай. Днес за колекцията му в България няма ценители. Затова и парите, които би могъл да получи за някой неин експонат, е смешна. Той е категоричен: "Трябва да се пазят и да се продават, когато му дойде времето. Убеден съм, че ще има колекционери, които ще искат да ги имат вкъщи или в офиса за интериор."

Всяка година през ноември Николай посещава най-голямата изложба за яхтено оборудване в Холандия. В нея участват производители на тези съдове от цял свят. Там в продължение на три дни се предлагат употребявани морски съоръжения със сериозни цени, но има хора, които знаят за какво става дума. На холандското изложение един щамбайн, използван през 40-те години на миналия век, струва 13 000 евро. Секстантът започва от 400 евро, в зависимост от производителя. По-скъпи са съоръженията на фирмите, които имат традиции в морското оборудване, и цените се качват много.



Колкото по-автентично, толкова по-скъпо



Николай разказва: "От дете съм в морския бизнес и всичко, свързано с морето, ме интересува. Морето е всичко за мен. Живея си на лодката. Повечето от времето прекарвам на нея. Имам всички условия за живот. Това е моторна яхта в ретростил. Предимството да живееш на лодка е изключително голямото спокойствие. Като почне сезонът и надуят музиката - излезеш, пуснеш котва зад острова и спиш спокойно. Днес си в Бургас, утре в Поморие, където искаш. Навсякъде. Няма шум, коли, боклуци, никой не ти тропа. Само шумът на морето те унася."

Според бургазлията яхтеният туризъм тепърва ще се развива. Основният проблем е граничният режим. В България, за да акостира чужда лодка, първо трябва да отиде в Бургаското или във Варненското пристанище. Там им се издава разрешение за крайбрежно плаване. След това, за да напусне страната, отново трябва да отиде в едно от двете пристанища, за да й направят изходяща контрола. Николай се ядосва: "Ако се появи чужда лодка, особено в Созопол, веднага гранични и други органи започват да я гонят. Традицията в цял свят е, когато се види, че лодка наближава пристанище, да излезе дежурен плавателен съд да я посрещне, да я придружи до кея, да я упъти къде да застане... Осигурява й се вода, ток, абсолютно всичко, което пожелаят. Всичко това се заплаща. Докато при нас казват: "Къш! Отивайте си! Нямате място тук." Дори няма компетентни хора, владеещи чужд език, да им обяснят какво трябва да направят."

Мечтата му е, когато влезе в нов, по-просторен офис, да подреди експонатите си тематично в 14 направления - навигационни съоръжения, уреди за управление, помпи, съобщителни средства... Отсега си го представя: "Сред новите неща всичко това изглежда доста интересно. Слагаш един секстант и до него GPS, щамбайна до съвременните уреди за електронно управление, лага до ехолота и GPS, старите компаси до новите, рупора до мегафона, бурканчетата от детска храна до навигационните светлини..."
 
Щамбайнът днес е абсолютно неизвестно наименование на уред за управление.
 
Този фотоапарат е потънал в морето през 1943 г.
 
Бургазлията сред част от колекцията си.
4271
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД