|
Гледахме запис на инаугурацията му в Андреевската зала на Големия кремълски дворец.
Лявата ръка и левият крак на Путин се движеха в непринуден, естествен ритъм. А дясната му ръка, сгъната в лакътя, едвам мърдаше, всъщност той я "подбутваше" с рамо, а десния си крак провлачваше и не се отпускаше върху него с цялата си тежест. Импулсът и енергията се задаваха изцяло от лявата част на тялото, а дясната се влачеше подире й. Когато се здрависва, дясната ръка на Путин стиска чуждата неловко, като че ли с усилие.
Конърс показала тези кадри на сърдечен хирург, ортопед, физиотерапевт, а също и на Бени Бейнбридж-Коен, основателка на Школата по равновесие на тялото и духа, чиято специалност се определя чрез странното словосъчетание "терапия на невроразвитието". Те изразили множество хипотези:
Възможно било Путин да е преживял инсулт още в майчината си утроба, или пък страда от гръбначен спастичен паралич, причинен от защипване на рамото му с форцепса по време на раждането.
Възможно било и в детството си да е преболедувал от полиомиелит (след Втората световна война в Европа и западните области на Русия имало епидемия от тази болест).
Хипотезата за инсулт напълно се потвърждавала от очевидната загубата на чувствителност в нервните окончания на пръстите на дясната му ръка (на записите, където Путин е заснет по време на тренировка по джудо, добре се вижда, че той се подпира на татамито с юмрук, а не с отворена длан).
Конърс достигнала до извода, че е възможно в младенческа възраст Путин да не е можел да пълзи: съдейки по всичко, той е лишен от способността за на т. нар. "контралатерално движение" и се придвижва по-скоро на принципа "от главата към опашката" по подобие на рибите и рептилиите.
Конърс смята, че поради тези недъзи у Путин "са се изградили силна воля за оцеляване и стремеж към уравновесяване и укрепване на собственото тяло. Ако не си в състояние да направиш нещо отведнъж, то се добива в резултат на тежък труд." Майсторството му в джудото, по мнението на Конърс, е просто поразително.
Без да се притеснява от отвлечения характер на изследванията си, Бренда Конърс дълбоко съпреживява всичко заедно с обекта си.
"Когато го гледаш на видео, не можеш да не се трогнеш! - казва тя за Путин. - Той страда от отдавнашен, сериозен физически недостатък, с който обаче се е научил да се справя великолепно".
Когато чух тези думи, в главата ми изведнъж се появи мисълта за едно друго боледуващо детенце с желязна воля, което без да се щади, дълго тренирало бокс, а после станало държавен глава - Тиъдър Рузвелт.
Конърс предполага, че инстинктивният стремеж на Путин да се стегне "като юмрук" се отразява огледално в усилията му да удържи Русия от разпада. Но подобно чувство за дълг е свойствено за всеки един руски лидер...
Все пак хипотезата, че Путин е запазил някои свойства на рептилиите, може би не е чак такава дивотия, каквато изглежда: разбира се, развитието на индивида не е точно повторение на развитието на вида, но съвременната биология признава наличието на връзка между развитието на човешкия ембрион и етапите от еволюцията на вида. По думите на Конърс, една от характерните черти на рептилиите е в това, че "те патрулират на своята територия и ако някой наруши границите й, инстинктивно го нападат". Нито един политически анализатор не би могъл по-точно да опише Путиновата реакция на действията на терористите в Северен Кавказ!
("Atlantic Monthly")