Ей, писна ми от тоя радикален ислям, излизам от кожата си вече. Пробвам за малко да се вмъкна обратно (в кожата) и пак ме хващат всички бесове, направо ще се пръсна.

Тия чалми вече нямат спирачки! Отвличания, убийства, заплахи... Кой най-накрая ще предприеме нужните ответни и изпреварващи действия? Какво правят американците в Ирак?! Какво прави и нашата мисия в Ирак?! Нищо не правят, седят и си чешат каските. Бой трябва бе, драги зрители, бой и нищо друго! Клин клин избива - българска народна поговорка. А българите, както знаете, са най-умният народ на света. По тоя пункт някой ако ми възрази, просто му чупя носа и толкова.

Толкова съм ядосан, че за пет пари работа не мога да свърша. А трябва да си пиша дипломната работа - "Политиката на САЩ спрямо Китай" - това ми е другата болна тема, но за нея друг път.

Трябва да направя нещо, за да освободя напрежението, да се почувствам кръстоносец и българин, така не може да продължава повече.

Отвлякох един дюнер-кебапчия - Али Хюмнето, по подозрение в съпричастност към работата на "Ал Кайда"; отдавна си го бях набелязал. Ето как стана цялата работа.

В кратки срокове сформирах Ядро за съпротива срещу радикалния ислям на територията на България. Към дюнера-кебапа тръгнахме десет човека - бръснати глави и обикновени патриоти. По едно време гледам - един дезертьор се опитва да се измъкне. Уж върви с нас, пък все поглежда на една страна.

- Къде си тръгнал, бе?! - викам му аз. - Уплаши ли се?

- А, не - мънка ми оня, - аз само така... до тоалетна...

- Като ти забия една баница, верно ше се накъкаш, не ме ядосвай, момченце, за родината сме тръгнали да се борим, тука пикльовците се наказват сурово!

Той млъкна и повече не се обади. Не че беше много активен после, ама друго си е численото превъзходство.

Атакувахме обекта едновременно от всички страни. Използвахме камъни, тояги, метални боксове. Документалистът на групата засне цялата операция. За съжаление повечето заподозрени успяха да избягат; задържахме само гореспоменатия Али Хюмнето.

Натикахме го в едно такси (дори кола нямаме, Родино!!!), откарахме го вкъщи и го заключих в едната тоалетна. Разпуснах временно ядрото и се заех с пропагандната част. В личната си Интернет-страница обявих, че Ядро за съпротива е задържало Хюмнето на тайно място и заплашва да го изнасили и екзекутира, ако в срок от 48 часа не бъдат изпълнени следните искания:

- "Ал Кайда" да изтегли членовете си от територията на Република България.

- Задържаните в Либия български медицински сестри да бъдат освободени и безусловно оневинени.

- Джордж Буш да втвърди политиката си в Ирак, Афганистан и Африка.

- Владимир Путин да втвърди политиката си в Кавказ.

- Разходите за отбрана и сигурност на Република България да се утроят.

- БСП да прекрати незабавно тържествата (описаните събития са от неделя - б. а.) на Бузлуджа и да се реформира или да преустанови дейността си.

Исканията ми не бяха изпълнени и бях принуден да изпълня половината от заканите си. Час-час и половина позорих Али Хюмнето, за съжаление документалиста го нямаше; достраша ме да екзекутирам заложника, но поне освободих напрежението и сега спокойно мога да продължа заниманията с дипломната ми работа.