Тя спи. Отметнала е ръка на възглавницата, а лицето й, потънало в непроницаемото черно на косата, не се вижда изобщо. Неподвижна е, но неподвижността на спящите хора е подвеждаща, тя е особен вид подвижност - скрито течение под повърхността, което няма как да спреш или контролираш. Аз дори не съм сигурен, че спи. Може би ме наблюдава, дебне ме скришно, както и аз нея и само чака да протегна ръка, за да ме отблъсне. Аз също бих я отблъснал и тя го ...

Прегръщан и убиван

всяка вечер,

ти светло оживяваше накрая.

Красиво осветен

от бял прожектор.

Щастливо уморен

от възхитени погледи...

Поклон на партера.

Поклон на строгия велможа

в ложата.

Дълбок поклон -

с букет от казионни рози

до гърдите...

Наистина - красиво беше...



Сега стоиш на ъгъла.

Оскъдно осветен

от близката витрина.

Детрониран Хамлет.

Увяхнал Дон Жуан.

Забравен ...