Идеята на Константин Тренчев "всяко семейство да носи оръжие и да го използва при самозащита, без да подлежи на наказателна отговорност", може да бъде определена и като популистка поне по две причини. Първо, в САЩ не е позволено използването при всички обстоятелства на оръжие, включително и когато има проникване в дома. Освен това въпросът за самозащитата е специфичен за всеки щат. Правосъдието в САЩ пък, включително и наказателното, в по-голямата си част се основава на съдебни прецеденти, а не на закони. И още по-голямо значение има фактическата обстановка при всеки конкретен случай.

Второ, законът в България позволява и сега човек да защити живота или имуществото си - включително и със законно притежавано оръжие, без после да подлежи на наказателно преследване. В този смисъл е и текстът на чл. 12 от НК, според който не е "общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели". Само ако защитаващият се превиши пределите на неизбежната отбрана, подлежи на наказателна отговорност. Според закона такова превишаване има, "когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението".

Но дори и при такова превишаване може да не се стигне до съд. Още от 1982 г. в НК има текст, според който не се наказва лице, "когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение".

През 1997 г. депутати записаха в НК още няколко хипотези за ненаказване. Според тях независимо от характера и опасността на защита, няма превишаване на пределите на неизбежната отбрана, ако:

1. нападението е от две или повече лица

2. нападателят е въоръжен

3. нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище, вилен имот или стопански обект;

4. нападението е в моторно, въздухоплавателно, водно превозно средство или подвижен железопътен състав;

5. нападението е извършено нощем;

6. нападението не може да бъде отблъснато по друг начин.

С решение на Конституционния съд от същата година обаче с различни мотиви бяха обявени за противоречащи на основния закон и отменени точките 1,2,4,5, както и думите "вилен имот или стопански обект" от точка 3.

Независимо от това и в момента кръгът на неизбежната отбрана и възможностите защитило се лице да не носи отговорност, са повече от достатъчно.

С промените от 1997 г. бе решен и проблемът за самоотбраната при проникване в дома, като в момента е разрешено дори да се стреля по евентуални нападатели или крадци. При доказана неизбежна отбрана не се плаща и за вреди, лицето не може да бъде съдено и по гражданския закон.

За служителите на МВР, военните и митничарите пък съществуват изрични законови текстове, според които те носят и използват оръжие при неизбежна отбрана.

В крайна сметка законодателите са дали преценката дали има или не неизбежна отбрана при всеки конкретен случай в ръцете на съда. Както впрочем е и в САЩ. Проблемът у нас обаче е в противоречивата от години съдебна практика. Въпреки опитите на Върховния съд да коригира разнобоя със свои тълкувателни актове.



СЪДЕБНА ПРАКТИКА

* През 1997 г. бизнесменът Еди Минасян простреля смъртоносно младеж, опитващ се да открадне колата му. Прокуратурата поиска той да бъде съден за убийство при афект, но съдът реши, че е действал при неизбежна отбрана.

* Пенсионерът Никола Похлупков бе заложил като защита взривно устройство в къщата си в Оряхово, което избухна и откъсна ръката на опитало се да проникне в къщата момиче от ромски произход. Бе прието, че той е действал в условията на неизбежна отбрана. Похлупков обаче бе осъден за незаконно притежаване на взривни вещества.

* За превишаване пределите на неизбежната отбрана бе прието деянието на 55-годишния Андрей Гаврилов, който бе заложил огнестрелни устройства в лозето си. При задействането им те убиха 24-годишен младеж - също от ромски произход. Той бе осъден на 3 години условно.

* Най-често съдилищата признават за неизбежна отбрана случаи, при които полицаи използват оръжие.