|
Както и да го въртим и сучем, отпускарският разговор със семейство Дамянови все опира до образователни теми. И нищо чудно. Дамянов-младши е пряк субект на реформата - учи в езикова гимназия. Майка му Анелия ходи по родителски срещи. Така бащата министър често се изправя за просветни разпити пред семейното жури.
Че "показанията" му не ще да са леки, е видно от много неща. И съпругата, и синът на просветния министър Игор Дамянов трудно падат по гръб. Анелия е въоръжена със солидни познания в областта на човешките ресурси, а и е от другата страна на барикадата - работи за неправителствения Център за икономическо развитие. Единадесетокласникът Симеон пък страда от типична за поколението си откровеност. Тийнейджърът невъзмутимо обяснява, че в езиковите гимназии се прескача ни повече, ни по малко от една година учебен материал - готов параграф 22 за баща му.
Но сладко върви просветната раздумка.
Наоколо шумят борове, дими ароматно кафе
За първи път от 3 години насам Дамянови успяват да откраднат 2 пълни седмици почивка.
По въпроса къде се почива най-добре, отдавна е постигнат консенсус. Далматинецът Дино е популярна четирикрака фигура в летния Боровец. Анелия и Игор са вещи познавачи на кулинарните лабиринти на леля Данче - управителката на станцията на Министерски съвет в курорта. Симеон проявява из поляните здравословно за възрастта си любопитство - въоръжен е с два професионални бинокъла.
Сериозен запас от книги са натрупали Дамянови в алпийското си бунгало.
Заплетени сюжети чакат бащата и сина
- фенове на фантастиката. Анелия до такива четива не се докосва.
"Така и не можах да харесам фантастиката. Игор отдавна ме мъчи", обяснява тя. Откога точно, се оказва труден въпрос. Покрай многото задължения и двамата прибягват към исторически източници за годишнината от сватбата - халките си.
Образователният сюжет споява стените на семейното гнездо. Анелия събрала погледите при поредното връчване на дипломи в УНСС. Тапията й по междунарони икономически отношения е респектиращо скучна и в разрез със съвременните тенденции - отличен успех. А Дамянов - тогава асистент по история, от малък е каляван да цени образователния статус.
По трънливите пътища на учителстването редовно го развеждал баща му - директор на Ломската, после и на Френската гимназия във Варна. В родното ломско читалище Игор своеволно се захванал и с дообразоването си
- с часове залягал над речниците по френски
Че максимата "Който се учи, той ще сполучи", е относително достоверна, показал и престоят на бъдещия министър във Франция. Игор и Анелия сащисали французите с две неща - обширните знания за френската култура и история, и таланта им да връзват двата края с 2400 франка месечно при минимална местна заплата от 3600.
"Голям късмет извадихме тогава със съквартиранта", спомня си Дамянов. Мексиканецът Клебер разполагал с ключов дълготраен актив - стар "Ситроен", тип "кокошка". "На гръб сме я носили тази кола, но разучихме замъците", разказват двамата.
Покрай заниманията си като преподавател в УНСС Дамянов е прашасвал и из други чуждестранни библиотеки - в Атина и Русия. Но какво са туфа паяжини в косата на историка?
Той бил принуден да се отърси от тях по волята на академичната общност. На раменете му като заместник-ректор по учебната дейност в УНСС легнало тежко бреме - грижата за изпокъсаните на изпитите студенти.
Интересни спомени пази Игор Дамянов за тогавашното си вземане-даване с министерството.
"Никога не съм приемал екипа в МОН за вражески,
но което е вярно, вярно е. Много трябваше да се обясняваме", смее се сегашният шеф на образованието. Малко по-различни му изглеждат сега и министерската, и университетската камбанария. "Много трески за дялане имат университетите. Казвал съм го и като заместник-ректор, и като министър", кахъри се Дамянов.
Той не иска да си признае в прав текст, но от задълженията му на министър комай най-тежки са му безчетните протоколни визити и хилядите километри, навъртени покрай тях. Вярно, има и изключения. Дамянови чакат скоро на гости да им дойде ново приятелско семейство - просветният министър на Словакия. Приятелска визита е обещал и шефът на украинското Министерство на просвещението.
Неотменна част от министерското битие са и куриозните случки. "Срещал съм се с какви ли не хора. Някои молят за назначения, други - за издаване на произведения-бестселъри, трети - за патентоване на уникални открития", разказва Дамянов. Най-тежък в програмата му е всеки последен четвъртък на месеца - приемният ден. Покрай никнещите като гъби след дъжд просветни казуси
Игор Дамянов редовно забравя и съботите, и неделите
Уикенда често прекарва зад бюрото си и Анелия. Тя по правило не ходи на светски събития, пропуска и пътуванията в чужбина.
И друго мъчи министъра - нерядко изумителните медийни версии за реалността. "Най-любимо" от тях му е писание, посветено на сина му. "В информацията нямаше и едно вярно изречение. Писаха, че съм отменил матурите заради Мони и че той учи в частното училище в "Горна баня". Отгоре на всичко на снимката бе племенникът ми", възстановява по памет новинарската "находка" Дамянов.
Всъщност Симеон ще държи матура със страшна сила през 2006 г. - "освен ако следващото правителство не направи нещо". Като всеки средностатистически ученик, който си пада по компютрите,
момчето се поболява при мисълта да пише теми
Но по ирония на съдбата запълва свободното си време именно в сферата на вестникарството.
За радост на баща си Симеон още не е прописал съмнителни в достоверността си дописки. Момчето обаче прекарва с часове пред компютъра в оформянето на вестника на Първа частна езикова гимназия. В частното училище родителите му го записали заради директорката - Нели Младенова, бившата шефка на Първа английска гимназия.
Дамянови също са пращали сина си на уроци, за да се възползва от гарантираното по конституция право на образование. Анелия смята, че за тази порочна практика са виновни главно родителите: "Сами си го правим.
Изпадаме в истерия и затормозяваме излишно децата
Аз просто не можех да си представя, че няма да го пратя на уроци." Бащата пък е категоричен, че проблемът е в изпитите. И други диагнози на просветата е поставил министърът покрай сина си. Безапелационно тук е мнението на Дамянов за учебниците. Син и баща могат дълго и цветно да изброяват безумията в книгите. Анелия на свой ред е твърд привърженик на съществуването на един-единствен учебник, избран по прозрачна процедура.
"Този път ще успеем да променим наредбата. Ще преместим конкурсите за нови учебници до края на май и ще прескочим издателствата, като преговаряме директно с авторски колективи", зарича се Дамянов. Чакат го и други неотложни задачи - начало на учебната година, решение за изпитите за гимназиите, трудни преговори по бюджета с някогашния му студент, сега колега - Милен Велчев. За капак - и тежък ремонт.
Дълго изстрадан е фамилният апартамент
в столичния квартал "Гео Милев". 14 години чакали Дамянови участието им в жилищно-строителната кооперация да даде плод. "Обиколихме София, за да я обикнем", разказва Анелия за безкрайните им квартирантски неволи.
От всичките ремонтни спорове нерешен е само този за вида на стълбата към бъдещия министерски кабинет. Дупката към тавана още не е пробита, но това е по-лесното. Другият избор е екзистенциален - между подвижна стълба, позволяваща бягство от реалността, и класическо семейно обсадно съоръжение.
Десетина дни остават за решаването на този спор - до края на почивката. Дамянови обаче ще му мислят в София. В планината ги чакат по-приятни занимания - разходки с Дино из поляните, мезетата на леля Данче, тичането подир разквартированите в съседното бунгало племенници Калин и Теодора.
Дамянови ще умуват и над актуалната си семейна мечта - някъде измежду горещите просветни сезони да се открие прозорче за още една кратка отпуска. Този път сред скелетите на миналото ще броди с образователна цел Симеон. Баща му е твърдо решил да го зарази с любов към историята на Гърция.
|
|
|
|
|
|
|