"Корновски ли? Кой Корновски?"

Въпросът може да бъде чут и в медицинските среди, и сред пациентите по етажите на варненските болници.

Необходимо е уточнение, защото трима са вече лекарите с тази фамилия в морската столица. Пръв, като родоначалник на клана, скалпела хваща доц. Борис Корновски. Той е сочен от колегите си за един от брилянтните гръдни хирурзи във Варна и в цяла България. След него Хипократовата клетва полага д-р Стефан Корновски, а сега малкият брат Владимир, специализира хирургия в МБАЛ "Света Анна".

Столицата на Гърция пък е приютила дъщерята на доц. Корновски - Доротея, която е педиатър. Любовта към състудент от Атина я отвежда в южната ни съседка преди години. Тя се връща в бащината къща всяко лято.

От пет години насам доц. Корновски съвместява работата си в болницата с ангажиментите на зам.-кмет в Община Варна. Малко след избирането му за кмет през 1999 г. Кирил Йорданов покани уважавания медик в екипа си. Самият Йорданов каза, че за него не е имало и миг съмнение, че трябва да го задържи като свой заместник и през втория мандат.

Направих нещата така, че нито медицината, нито административните ми дела да страдат от липсата на време, казва доц. Корновски. Решението му да приеме поканата на Йорданов и да се захване с политическо-административна работа не е било взето след някакви особени дебати в семейството, нито е било плод на решение след тежка дилема. "Мъжът ми е много отговорен човек, мисля, че е добър, здрав тил на кмета", коментира съпругата му Марина Корновска.



Фамилията ни е колоритна,



казват и доц. Корновски, и членовете на семейството му. Той бил първият медик в своя род - баща му и дядо му са търговци. Същевременно обаче Марина вметва, че тя идва от семейство на лекар и стоматолог.

Шарена била фамилията Корновски и от политическа гледна точка - "в рода ми има "и от едните, и от другите", и леви, и десни", обяснява бащата. Единият му дядо е съден от Народния съд и лежи в затвора 30 години, другият пък работел в следствието. Самият той казва за себе си: "Клоня към дясното разбиране за нещата, никога семейството ми не се е числяло към пролетариата."

Харесва му това, което става в момента - "независимо от трудностите след идването на царя политическото противопоставяне намаля, а това е хубаво". "Не го казвам, защото съм роден в една година с него", уточнява с усмивка доц. Корновски.

По думите му с жена му се оженили "рано-рано" и още с първите години на съвместния им живот си проличало, че им предстоят необикновени дни. Аз бях още стажант-лекар, а тя беше току-що завършила в София и беше бременна с големия син. Не искаше да останем и да роди в София - "искам във Варна", каза и се качихме на влака.



Е, слязохме на гара Левски и Стефан е роден там



разказва доц. Корновски.

Доротея и Владимир обаче са родени във Варна. Семейният им дом в района на Евксиноград е огласен от бебешкия рев само на Владо, който се ражда в първия ден на 1974 г. "На Нова година бях дежурен, а жена ми се обади и каза "Хайде!", разказва доц. Корновски.

На Владо казвали "професорчето" от малък, така го нарекла навремето покойна вече семейна приятелка. Когато веднъж, преди около 30 лета, Марина Корновска се карала на двете си по-големи деца, а третото ревяло в креватчето си на втория етаж, Стефан казал на майка си: "Стига си ни се карала - оня горе ще те прослави."

Вдигнали вилата през 1971 г. - не такава, каквато изглежда сега, а била 50 квадрата. "Тогава излезе закон за седемкилометровата ивица по крайбрежието - територия на Министерството на туризма. Реших да строя - ако ще ни го вземат мястото, поне да ни дадат апартамент в града. Хората си казваха - тоя доктор или е луд, или е много информиран", припомня си Борис Корновски. Идеята за ивицата се разминала, семейството се настанило във вилата и вече повече от 30 години остава вярно на къщата, потънала в зеленина. "Зарязахме градския живот", обобщават Корновски.

Особено весела става къщата, когато и четиримата внуци на Корновски - едно момче и три момичета, се съберат заедно. Тъй като племенниците му са наполовина гърчета,



Стефан наричал своите деца "не-гърчета"



Това ги докарваше до плач, когато бяха по-малки, сега се смеем, казва баба им.

Много е хубаво семейството ни, и децата, и съпругът ми са качествени, нравствени хора, казва Марина. За съжаление това, според нея, събирало във фокус завистта човешка. "Завиждат, защото децата ни без протекции си завършиха и гимназиите, и университета", обяснява тя. Владо обаче я апострофира: "Да, но това го знаеш ти, хората си мислят съвсем друго." Майка му уточнява, че и досега пази писмата, които пращал ректорът на Медицинския университет с информация за отличния успех на Владо.

Никога не съм мислел за нещо друго, с което да се занимавам - и за медицината не е имало натиск от страна на баща ми, и действително не съм имал някакви различни идеи за бъдещето си, казва Владимир. Не съм се и замислял как е станало, добавя той.

Дъщерята Доротея пък казвала на майка си: "Аз уча, за да не чувам зад гърба си приказки, че ме пробутват напред заради баща ми."

Признавам, че подклаждам амбициите им, казва Марина Корновска с усмивка. Съпругът й бързо вметва: "Я си покажи ти бележника, моля!" Оказва се, че тя не познава друга оценка освен шестица през цялото си школско минало - от първи до 11 клас.



"Е, това нормален човек ли е?!",



довършва със смях доц. Корновски.

Винаги съм имала високи изисквания и към себе си, и към децата, и семейството, признава Марина.

Нормални хора сме, вметва малкият син и подчертава, че са имали много весели моменти, особено вечер, когато цялото семейство се събере, и не говорят много-много за медицински случаи.

Ние, хирурзите, сме по-особено племе, обобщава доц. Корновски. Хирург се става бавно, полека. Трябва време и натрупване на опит - 10-15 години, убеден е той. Още от втори курс той записал кръжока по хирургия - тогава хубавото бяха именно тези кръжоци, обяснява той.

"Веднъж като се изцапаш с кръв, и повече не те пуска - става като наркотик", твърди той.



Заради хирургията можеш и да излъжеш жена си,



показва случай от миналото на семейство Корновски. Борис казал, че отива вечерта на Градската баня в София, а идеята му била да иде в Медицинска академия. "Беше време, когато в сряда Академията поемаше спешните операции, за да разтовари "Пирогов", обяснява той. "Отидох на баня, ама в клиниката. Почна една, че втора операция - цяла нощ." Марина тръгнала след 2 ч. да го търси при приятели, а в 5 сутринта се появила в банята. Там чистачките не й спестили подмятания и шегички за мъжа й.

Това му е хубавото на семейството ни, че смехът не ни напуска и гледаме спокойно на живота, казва стопанката на къщата. Почти всички членове на фамилията са ангажирани и в обществения живот - доц. Корновски и съпругата му са съучредители на Асоциацията на варненските неправителствени организации за превенция на наркоманиите, той е член на "Отворено общество" и "Ротари клуб", където е и синът Стефан. Марина е в "Inner Wheel", Владимир пък членува в "Ротаракт".

И ако има неписан закон, на който всички те да се подчиняват безпрекословно - независимо от многото ангажименти, това е събирането на Бъдни вечер около общата трапеза. Марина обяснява: "Още когато се оженихме, казах на Борис: "На Бъдни вечер няма да си дежурен!" И това важи до ден-днешен."