Веднага след като спечели 4-ия олимпийски медал в кариерата си, Мария Гроздева успя да поговори няколко минути с българските журналисти в стрелковия център.

- Трудно ли стигнахте до титлата?

- Никой не разбра как стана тая работа, особено като заредих тези деветки. Но може би защото е 15 август и имам имен ден, се получи. Мислех, че съм отпаднала вече. Това ми беше най-слабото състезание от години и по средата вече така се бях ядосала, че ми беше все едно какво ще направя. Идваше ми да ритна куфарчето и да си изляза. Слава богу, дойде и последният десети изстрел - той допринесе за това да стигна до престрелка за бронза. Тогава вече бях абсолютно спокойна и си казах: "Тая китайка ще я смачкам. Няма как да й пусна аванта." И се получи.

- Как ще коментирате състезанието, наложиха се 3 престрелки, за да се определи крайното класиране?

- Това наистина се случва за първи път от 20 години, откакто аз се занимавам със стрелба. Ставало е за едно място, за две наведнъж, но три - никога. Мисля, че стана добро шоу, надявам се наистина да е зарадвало българските любители на спорта. Поздравявам ги и да ми стискат палци за втората дисциплина, защото там съм по-силна.

- Значи на 18-и да очакваме още по-добро класиране след това трето място?

- Да, истината е, че на тази дисциплина не залагах кой знае колко. Разбира се, тренирах, бях подготвена и имах добри постижения, но невинаги на състезания успявах да вляза в оптимално състояние. Днес пак не успях съвсем, не бях много концентрирана и се радвам, че се добрах все пак до медал. Но наистина залагам повече на другата дисциплина - 25 м.

- Какво си мислехте по време на престрелката с китайката?

- Мислех си за олимпийските игри в Атланта през 1996 г., когато пак така стреляхме за второто място. Там не ми стигнаха две десети - аз постигнах 9,9, а рускинята 10,1. Сега си казах - този път няма да изпусна.