|
Мястото, в което живеят състезатели, треньори и официални лица от 202 нации, е оградено отвсякъде с телена ограда, висока 3 метра и завършваща с кльон. На всеки 200-300 м край оградата стоят войници на пост, а навсякъде има и камери, които следят всяко движение. Единствено в селото от всички олимпийски обекти се влиза през два пропускателни пункта. И на двата посетителите са длъжни да преминат през скенерите за носене на метални предмети и да претърпят проверка на багажа. Всеки журналист, решил да влезе при спортистите, трябва да остави на входа паспорта и акредитацията си, в замяна на което получава временен пропуск с валидност до 21,00 ч. С това обаче не се свършват мерките за сигурност, защото никой външен не може да влезе в селото, без да дойде да го вземе придружител от националния олимпийски комитет на съответната държава.
След преминаването на тези формалности първото, което се изпречва пред очите, е огромният централен площад, изпълнен по всяко време на деня с пъстра тълпа. И това е разбираемо - тук се намират важни обекти като огромния (площ 15 000 кв. м) ресторант, който работи нонстоп, кафенетата, Интернет-клубовете и административния комплекс. Оттук тръгват и всички "градски" автобуси, които обикалят из широките прясно асфалтирани улици и си имат спирки, но всеки може да им махне и да ги спре като маршрутно такси. Именно с такъв рейс се стига до квартала на българите, който е само на две спирки от центъра. Спортистите ни живеят в две от общо 366-те двуетажни блокчета в съседство със словаци, поляци и датчани. На балконите на "нашите" къщи са окачени трибагреници и флагът на БОК, както си е редът в селото.
Първите, които ни посрещат, са треньорът на боксьорите Ангел Ангелов и двама от подопечните му - капитанът на тима Димитър Щилянов и Детелин Далаклиев, които са седнали на балкона. В съседните стаи са щангистите и плувците. Всъщност българите са разделени - в единия блок са мъжете, а в другия жените. Всички те живеят в двойни стаи, обзаведени само с всичко необходимо - легло, климатик, нощни шкафчета и гардероб. На всеки 4 стаи се пада едно общо помещение, в което също няма телевизор. Такъв има само в "мазето", в което се помещава и офисът на БОК. На него може да се гледат всички състезания по желание - нещо като олимпийска телевизия, но без коментари. В офиса са инсталирани и два компютъра, свързани с глобалната информационна мрежа на игрите, от която може да се вадят в реално време всички резултати, както и да се прочетат вестите от игрите или да се направи справка за биографията на някой състезател.
В абсолютно същите условия живеят както спортистите от най-бедните държави, така и мегазвезди като швейцарския тенисист Роже Федерер. Всяка делегация е окичила своите блокове с националните си знамена, но има и такива, които са доста "по-напред". Швейцарците например са инсталирали огромна пластмасова крава пред входа, австралийците пък са закрепили на фасадата кенгуру, а холандците са указали кои спортисти в кои стаи спят с големи плакати на звездите си в съответния спорт. Тимът на Канада е издигнал между своите блокове шатра, в която състезателите да се събират заедно, а пък германците просто са изкарали 4 маси пред входа на своя квартал, на които седят и пият кафе или кока-кола. Най-внушителна е "домашната работа" на кубинците. На два срещуположни калкана на своите блокове те са провесили мегаплакати на Фидел Кастро, играещ шах, и на Че Гевара.
При цялото това пъстро многообразие един блок изпъква със сивотата си. Той не е окичен със знаме, ограден е с плътна синя мрежа и се намира до телената ограда на селото. Пред него има два поста военни с автомати и полицаи, които не позволяват да се снима отблизо, но под сурдинка признават това, което и сам се досещаш - това е блокът на Израел.
Разбираемо, по улиците не се срещат спортисти от тази страна, но затова пък е пълно с всякакви други. Макар в селото да има просторни тренировъчни комплекси, тук-там се мяркат атлети, правещи крос, или колоездачи на групи, които изпробват "бегачите" си. И като става дума за колоездачи, трябва да споменем и за второто превозно средство в селото - велосипедът. В употреба са пуснати 3000 боядисани в оранжево или синьо колела, които всеки може да вземе, да се превози закъдето е тръгнал, а след това да остави на улицата - за следващия желаещ. Този начин на придвижване е доста популярен сред 16-те хиляди жители, макар автобусите да са със сгъстен график, а и доста полезен, защото селото е с размерите на жилищен комплекс - 1,24 млн. кв. м. В него след завършването на игрите ще бъдат настанени да живеят над 500 семейства, повечето от които вече са капарирали апартаментите си. До 30 август обаче там ще цари олимпийският дух.
|
|
