Между Бургас и Созопол любимият на Царя строителен министър Царовски, тръгнал на контролна инспекция, му бе намерил цаката как да усвоява отпуснатите средства от европейските структурни фондове. Беше прокарал пътя да минава по самата плажна ивица, дори леко да нагазва водата, за да не се топи асфалтът от летния зной. Колите се движеха и хвърляха фонтани чак до дворовете на хората и напояваха спечената от сушата земя. Зрели едри дини се разпукваха, от тях изскачаха нимфи и с грациозни движения се шмугваха във водата. Наливаха се пари, които морето поглъщаше като топъл дъжд и за благодарност даряваше банкета с дебелогъзи медузи. Имаше знаци като "Внимание, нимфи" и "Затегнете банския". При по-голямо вълнение се скриваха във вълните и шофьорите се ориентираха по маркировката - оставени следи от дребна популация морски костенурки, които непрекъснато сновяха между дюните и прибоя в търсене на философския камък, под който да снесат яйцата си. Летовниците се припичаха на магистралата и създаваха предпоставки за пътно-транспортни произшествия. Катаджии сновяха облечени като спасители и вдигаха палка, напънала светлоотразителния им бански, на всяка - засукана хубавица. Пътят трябваше да стигне до Резово, където на КПП-то доктори правеха профилактична резитба на всеки, решил да продължи нататък.
Министърът имаше куче порода "Резан Шнауцер" и винаги го взимаше със себе си. То все тъгуваше под бремето на дългата си самота на заключен домашен любимец, чиято единствена занимавка беше да облайва скритите под килима порносписания на стопанина си. Веднъж, в двора на вилата, се бе качило да обладае изоставена електрическа месомелачка, но токът внезапно дошъл и тя болезнено го обрязала. Сърцераздирателният му вой остригал близките дървета като тунгуски метеорит, а трева там повече не поникнала. Винаги когато наближаваха устието на Велека при обичайните инспекции, то се криеше под седалката на служебната кола в шока на нахлуващи посттравматични спомени.
Влязоха в крайпътно заведение за шкембе и боб-чорба, където бобпевица стържеше по микрофона със ситна пила за нокти в опит да хване последните тонове от невъзможна за нея октава. От голия й пъп сластно стърчеше забодена вилица - последен писък на криворазбран пиърсинг. На човек му идваше да я изяде. От тъпанчетата на усърдно гребящите в купите гости шуртяха молещи се ръждиви сълзи, които се смесваха със стичащата се по лицата пот и в безутешен ромон трополяха в супата. Прясно уловени попчета притичваха между масите, обезумели от варварското отношение на готвача към тях.
Продължиха воаяжа си на юг. Мутри ги спряха, връчиха им насила по един чадър, взеха им такса и ги пратиха под конвой на плажа. Министърът разстла стари вестници, за да не плаща поне за леглонг, полегна върху тях и си наметна мрежа против комари. Концесионери подбутваха с викове плажуващите под чадърите и отваряха насреща им уста с размерите на озонова дупка. Бодлива тел опасваше терена на техния бизнес.
Неприятното бе, че министърът имаше толкоз много пърхут по главата, че беше заприличал на пърхутка и току някой все посягаше да я откъсне и го завличаше зад близката дюна. След дълга борба се измъкваше с накълцан и кървящ гребен. Всички искаха да му резнат главата, но засега я крепеше по неведом начин.
- Веднъж да стане пътят до Резово, и ще прекарам всеки недоброжелател през КПП-то, на зли кучета - зло страдание! - измъчена усмивка засия на лицето му и не слезе, чак докато не се свечери и тя се скри в мрака.
А пари ще ми дадат ли?
Както и да е ...
Прекрасна реконтра
И авторът го знаем ...Само че, каква е тази ПЕДЕРАСТКА МОДА
авторите да си сменят псевдонимите като носни кърПИЧКИ?
Нима се страхуват, че всеки път ще се секнем в тях ?
Редактирано от - moni на 23/8/2004 г/ 03:24:32
Чели сме и по-велики!Безумна мешавица от илюзии, фантасмагории и думи, думи...Типична сатирическа логорея!При това напълно излишна, сатирата имаше смисъл през соца, когато казваше това , което много не смееха да си помислят даже... , а сега... запълване на страници и джобове...Не, решително не ми харесва...този път.
.
