"Ефектът на пеперудата" е явление на силна чувствителност на една динамична система спрямо най-незначителни промени в състоянието й. Служи като метафора за хаоса на динамичните системи. Асоциира се с първия открит странен атрактор (1965 г.) - "пеперудата на Лоренц", който е математически образ на такъв хаос и в двумерна проекция прилича на пеперуда. Популярен сред най-широка аудитория с умозрителното философско построение "мах от крилото на пеперуда тук може да предизвика тайфун в другия край на света".
---
С цитиране на последното започва филмът "Ефектът на пеперудата". Сухата теория по-горе - компонент от теорията на хаоса - е отчасти в основата на един от най-оригиналните филмови сценарии, раждани напоследък от холивудски мозък.
Не се подлъгвайте по объркания и хаотичен трейлър на филма, който върви от няколко месеца по кината. Нито от факта, че главната роля се изпълнява от леко дразнещия Аштън "Деми" Къчър. "Ефектът на пеперудата" е грабващ от първата до последната минута.
Което го прави извънредно интригуващ дебют. Сценаристите на тийнейджърския хорър от средна ръка "Последен изход 2" Ерик Брес и Джей Макий Грубер дебютират като режисьори с ефектния свръхестествен трилър. Написали са си го сами. Съпродуцент пък е споменатият Аштън Къчър, който - ето ви и добрата новина - всъщност не е бог знае колко главен персонаж във филма. Неговият герой се изпълнява от трима актьори на различна възраст. Къчър е последният по ред.
Героят му Ивън Требърн започва да губи паметта си за решаващи събития още в най-ранна възраст. Мозъчният дефект е наследствен. Ивън обаче започва да си води дневници, които години по-късно ще го доведат до истината. До една от възможните истини. И до способността да променя бъдещето, променяйки дребен детайл в миналото: детайл с размерите на пеперудено крило.
Звучи налудничаво, но скоковете из паралелните реалности са реализирани блестящо. Мрачната визия и сюжетната еквилибристика въздействат сами по себе си, без участието на нито едно звезда, която да крепи филма на раменете си. Къчър си поделя ролята с невръстните Джон Амедори и Логан Лърман, партнират им Мелора Уолтърс и Ейми Смарт.
Никакви претенции, никакви мултимилионни бюджети, пълна концентрация върху случващото се на екрана. Отдавна не се беше появявал холивудски филм, който да се интересува от сценария си и да е опериран от нарцисизъм. Този не е шедьовър; просто е интересен.
|
|