писателя Алек Попов, чийто роман "Мисия Лондон" разби безхаберието на дипломатите ни! Ще го намерите от 11 до 13 часа ДНЕС, 14 септември, на старото място: http://www.segabg.com
Зуека се отлага.
|
|
Общо | 440,740,512 |
Активни | 780 |
Страници | 25,415 |
За един ден | 1,302,066 |
СУПЕРОФЕРТАЯ да початим с чаткащия -
писателя Алек Попов, чийто роман "Мисия Лондон" разби безхаберието на дипломатите ни! Ще го намерите от 11 до 13 часа ДНЕС, 14 септември, на старото място: http://www.segabg.com
Зуека се отлага. |
14 Септември 2004 00:07
Защо така скоропостижно напуснахте списание Егоист само месец след като го поехте?
|
14 Септември 2004 01:51
Г-н попов, запознат съм с вашата книга за мисията ни в Лондон. Интересува ме дали е писана по действителен случай и дали мислите, че посланниците ни продължават да си клатят краката и да са постоянно в отпуска? Все пак с нащите данъци ние им плащаме всички разходи.
|
14 Септември 2004 03:40
Уважаеми г-н Попов,
намирам книгата Ви за повече от интересна! Защото е истинска. Сам имах възможност да надникна зад "кулисите" и мога да заявя, че всичко е така. В много и много дипломатически представителства. Книгата ви възбуди голяма дискусия и съгласие с нея всред мой познати - от "Тях" (надявам се, че те са от "добрите"....). Ето въпросите ми: 1. Опитаха ли се "Някой хора" да Ви принудят да не публикувате Книгата си? 2. Имаше ли последствия за Вас или за Ваш(и) информант(и) след излизането 'и? 3. Имаше ли интерес и среща с Вас от страна на "отговорни фактори" заради това състояние на БГ дипломацията и Вашите нелицеприятни за нея писания? Не, че фактите не са известни. В крайна сметка Президентът назначава (про форма) посланиците. А Външният министър - останалия персонал. 4. Запознат ли сте с невероятните "подвизи" на сегашната ген. консулка в Мюнхен? Не само посланикът от Берлин, но и Народното събрание не успяха да се справят години наред с нейния Казус!.......... Дерзайте! |
14 Септември 2004 04:10
Здрасти Алек,
първо искам да ти благодаря за разкошната литература която ни предлагаш, а след това искам и да ти задам пет "късички" въпросчета: 1. Влизаш ли във форума на "Сега"? 2. Кои са любимите ти днешни български автори? 3. Кой (кои) автор/и можеш да посочиш като инспиратор/и и твой "модел/и за подражание"? 4. Кое е любимото ти питие? 5. Каква музика слушаш? Приятен ден и до нови срещи. |
14 Септември 2004 08:27
G-n Popov, za sazhalenie ne sam imal vazmozhnostta da procheta vashata kniga. Bih go napravil s udovolstvie. Viarvam, che ocenkata vi edva li savpada s tazi na "SEGA" izrazena po-gore. Az lichno mnogo se samniavam, che neshto mozhe da promeni bezhaberieto na "nashite" "diplomati" i tvardiya che ako niakoi naistina si misli che tova e vazmozhno sled napisvaneto na edna kniga (kolkoto i dobra da e tiya) sas sigurnost e goliam naivnik. Az preporachvam na kolegite ot foruma pisali v tozi duh parvo da si napraviat truda da vidiyat kolko ot t.n. "diplomati" sa naistina takiva, sled tova da si pripomniat dali ima neshto s koeto da sa gi zapomnili i ako ima - s kakvo.
|
14 Септември 2004 09:08
Привет г-н Попов.
Наргелето от вашите вдъхновители ли е? Пушите ли го често. С какъв тютюн го пълните? Какво мислите за леките "тютюни"? |
14 Септември 2004 09:26
Г-н Алек Попов, няколко въпроса, ако позволите:
1. Коя е вашата муза? 2. Как бихте обяснили популярността на първия Ви роман? 3. Кое оказа най-голямо влияние върху формирането Ви като писател? 4. Ако трябваше да живеете в друга страна освен България, коя би била тя и защо? 5. Кои са язвите на съвременното българско общество и кое е подходящето лечение? 6. Нужно ли е 9 септември да бъде български официален празник и защо? 7. От всички известни личности с първо име Александър, кой е най-значим за Вас и защо? Благодаря |
14 Септември 2004 09:28
Живо-здраво, г-н Попов!
1) Каква е Вашата рецепта срещу професионалните болести на писателите? Да вадиш от себе си най-интимни помисли, да се престУрваш на всякакъв, да имитираш и позираш, да претендираш за неповторимост, да служиш на публиката, да побеждаваш публиката, да служиш на митовете за себе си - - това е тежка служба, ей! Оттам - и професионалните изкривявания. Въртите ли тоя тежък долап, или сте му намерили друг колай да вадите вода от девет кладенеца? 2) Кое според Вас е основното, което кара хората да пишат писателската? |
14 Септември 2004 09:46
Критиците предложиха ли Ви рецензия?
Ако да, как ги отблъснахте и не Ви ли е страх, че някой може да разпознае себе си....все пак гузен негонен бяга! if |
14 Септември 2004 10:10
Г-н Попов,
Смятате ли, че нашите посолства и търговски представителства в чужбина оправдават разходите за съществуването си? От опит мога да Ви кажа, че работното им време с граждани (българи в чужбина) е два часа дневно четири дена в седмицата. Неприсъствени дни са както българските празници, така и празниците на съответната държава. По принцип когато посланикът го няма (в отпуск или по други причини) няма кой да върши работата. Няма да споменавам за непознаването на българските закони и законите на съответната държава. За съжаление назначаването на посланици и персонал продължава да става с уреждане и по политическа целесъобразност. Абе не е за приказване, безхаберие отвсякъде. |
14 Септември 2004 10:53
Зевзек
И друг път сам го казвал, че такъв материал е грехота да се остави да пропадне. Той работи в главата ти, не ти дава мира... В един момент просто разбрах, че ще напиша тази книга, каквото ще да става. |
14 Септември 2004 11:01
Това ще да е съвременен вариант на Бай Ганю!
Това ли е била идеята Ви, г-н Попов, когато сте решили да я напишите? |
14 Септември 2004 11:09
Здравейте, Алек!
Грациан се опитва да наложи модата на "късичките въпросчета", ето ви тогава пет и от мене: 1. Първо писане или първо четене? 2. Толстой или Достоевски? 3. За или против пълен и кратък член? 4. Кой е Копьонкин? 5. Вид психотерапия ли е писането или Фройд нещо бърка? С уважение, GreenHawk |
14 Септември 2004 11:15
Пичове, от сега да ви е ясно, че ще отговарям само на по-малко тъпите въпроси. Не се хабете излишно.
|
14 Септември 2004 11:29
Бре, хубостници, вие нито разказите ми, нито книжката сте ми чели. Айде, до след седмица и да дойдете подготвени. Батьо ви Алек
|
14 Септември 2004 11:29
Доктора-свериге,
Романът разбира се е фикция, макар че контекстът е автентичен. Точно това кара мнозина да си мислят, че става дума за действителни случки. Надстроих сюжета върху реалността, така да се каже. Имаше случай, в който български вестник, беше конструирал цял документален очерк, позовавайки се на романа. Става дума за историята за патиците, която е измислена. Иначе в действителност са се случвали, доколкото знам, още по-абсурдни неща. Не само в Лондон. Това е един своеобразен дипломатически фолклор, който си циркулира из посолствата. Само че моята работа не е да преразказвам тези анекдоти. Работата е там, че когато разказваш една история, трябва да следваш нейната вътрешна логика. Напълно съзнателно съм изхвърлил или лишил от много неща, които сами по себе си са адски забавни. Eisblock, Книгата се посрещна наистина много добре сред голяма част от хората, които работят в тази система. Става дума за по-широко скроени и самокритични люде, които чудесно знаят какво и къде куца, и не се самозалъгват. Този текст е един своеобразен лакмус... Никой не е забранявал книгата, но през 2001 просто никой от утвърдените издатели не искаше да я издаде и това е факт. Много била директна, да не попречила нещо и т.н. Ама не можело ли действието да се развива в посолството на някаква измислена държава, ей такива глупости... Отпечата я едно малко, независимо издателство. Слава богу, книгоиздаването е една област, където държавата най-малко може да се намесва. Тук могат да се правят всякакви експерименти. След като книгата излезе, много хора ме питаха дали няма да има и втора част. Имаше дори такива, които направо идваха при мен, с предложение да ми разкажат още интересни подробности не само от Лондон, но и от други точки на света. Обаче, както вече казах, аз не гледам на този роман като на документално произведение. Това не е журналистическо разследване, а литература. |
14 Септември 2004 11:32
Пишете ли перманентно, Попов?
Къде може човек да изчете нещо, излязло изпод перото Ви? Кои съвременни автори са ви близки? |
14 Септември 2004 11:35
аleкpopov ІІ,
Докато идвах насам тъкмо си мислех, дали някой няма да се регистрира с моето име и да започне да отговаря, вместо мен. Браво, значи се е сетил! |
14 Септември 2004 11:36
Философски съм разстроен, та се замислих ненадейно за това, какво може да излезе изпод перото на гъска, боднато в опашната й част
|
14 Септември 2004 11:38
г-н Попов - чета ви произведението в момента и считам че въпреки факта че се чете лесно и е приятно общо взето, то по нищо не се отличава от христо калчевата проза - или с други думи с точно това произведение едва ли ще се наредите сред българските класици. а колкото до характерите и т.н. описани в романа от една страна те много напомнят на една друга авторка - май донка петрунова са казваше. не че става дума за плагиатство или нещо такова, просто начина по който са описани героите и характерите ми се струва доста сходен. въпроса ми е: дали това не е някакъв нов стил в списването на романи - имам на предвид сегашните български романи примерно да се пишат по точно такъв начин? в смисъл ей сеа моа да са заровя и примерно да подискутираме по въпроса. и се пак е интересно защо според вас (въпрос номер 2) кат си помисля че съм българин автоматично тряа да са асоциирам с пача, чесън и студена бира? дали ако бях холандец автоматъчно тряаше да са асоциирам с крави, кравешки говна и блата? или пък ако съм грък да са асоциирам с дебел, разплут вонящ на пържен долнокачествен зехтин тип? чак не ми са мисли ако бях пък американец с кво ли тряа да са асоциирам.
|
14 Септември 2004 11:50
Грациане,
Чета форума доста редовно, но нямам много време да участвам активно. Сега го правя и всъщност е доста увлекателно. Предполагам, че човек може да откара така цял ден. От съвременните български автори харесвам Виктор Пасков, Деян Енев, Георги Господинов, Кристин Димитрова, да не изброявам. Модели за подражание нямам, в различни моменти се връщам към различни световни автори като Кафка, Конрад, Селин, Достоевски. Зависи от настроението. И с музиката е така. В момента слушам саундтрака на Изгубената Магистрала и Лайбах. Бих ударил и глътка Black Bush, но май е доста рано. |
14 Септември 2004 12:00
Един друг творец на илюзии беше казал" Важен е разказа, а не разказвача"
Защо ли форума днес е насочен към разказвача?? Или "Не съм от тях, как' Сийке, ама дочух...." Как мислиш, защо изчезна чисто българската доза хумор в днешните творци? Който и да пише, накрая го обръща на сарказъм с малко секс за "цвят". Дори и "БУЛГАР, БУЛГАР" няма. |
14 Септември 2004 12:01
Romana ne sym pro4ela o6te, no sym vyzhiyena ot statiqta za kotaraka tigyr i kato pritejatelka na 4etirinoga lyubimka izjivqvam podobni emocii.Ako iska6 Alek, mojem da si po4atim v Q-to!Nomeryt mi e:246566614, a nick-yt mi - Nusha.
|
14 Септември 2004 12:01
Господин Попов,
Вие сте може би, най - кратко задържалият се главен редактор на Егоист. Защото Ви смениха (ако не сте напуснали сам), смятате ли, че това списание има бъдеще и отговаря ли на претенциите си, след като заявява едно, а в същото време пуска на корицата си Каризма, Слави Трифонов и др.? Как Ви се вижда списанието в момента? Защо приехте да станете главен редактор на лайфстайл списание и смятате ли, че има бъдеще за този тип списания у нас? |
14 Септември 2004 12:05
Точи ми се този разговор, мнооооооооооооого ми се точи, ще взема да си пусна и аз един Рамщайн да ме разшава...
|
14 Септември 2004 12:05
нуша е голема игруша, щом и котето си предлага, не споменахте заплащането обаче
|
14 Септември 2004 12:06
Каква беше реакцията на Външно или изобщо нямаше такава? Помогна ли Ви някой действащ дипломат или са лични наблюдения?
|
14 Септември 2004 12:06
Г-н Попов,
И аз, а сигурно и други хора можем да ви разкажем още случки, но кажете ми моля ви. Как виждате шанса за промяна на прословутия български манталитет? До кога Българина ще се прави на тарикат? И как според вас ще дойде промяната в мисленето на хората? Сигурно ще ми отговорите, че книги подабни на вашата имат място в борбата за промяна, но не се ли страхувате, че точно тези хора така и никога няма да погледнат книги като вашата, а и да ги погледнат, ще бъде от суета, и ще я прочетат като дявола евангелието, как предлагате да се справим с тези хора? Respekt! |
14 Септември 2004 12:06
Cruella de Vil,
В някакъв смисъл си права, но да не забравяме, че тези хора всъщност не са ни паднали от небето. Ние сами си ги пращаме там. Нямам пред вид ти и аз, разбира се, но някъде по веригата отговорността се пренася. Картинката е отражение на картината в обществото ни като цяло. Посолството е микрокосмос, който отразява много добре състоянието в обществото. Не може тука да е България, а пък там да е Швейцария, както на много хора им се иска. Всъщност романът е и за това: за опита да се пробута някакъв фалшив европейски имидж, под който нещата са си същите. Това е стар рефлекс още от времето на тоталитаризма. Има обаче и много читави хора в същата тази система, които биха си вършили работата, ако не ги разиграваха като маймуни. Българските чиновници трябва прекалено много да се ослушват, снишават и да се съобразяват с външни фактори, което убива самочувствието им и способността да взимат самостоятелни решения. |
14 Септември 2004 12:08
Благодаря г-н Попов!
Cruella de Vil, всичко вярно - за съжаление. Сега си мисля на глас: - След като форумът се "преточва" от кого трябва и не трябва, било за ориентация, било за нещо Друго, то не би ли било интересно да се отвори нова тема? За тези неща - може би, би било полезно? Най-малкото тя би изиграла ролята на виртуален психиатър, респективно да е нещо като Дупката поела забележките за Ушите на цар Траян! Лек ден! |
14 Септември 2004 12:09
Разкажи ми моля те каква е по-нататъшната съдба на Тигър, или се раджаш на друг любимец и какъв е той, ако съществува такъв!
|
14 Септември 2004 12:13
Г-н Попов,
Като дипломат в Лондон, Вие бяхте едно от многото нови лица, навлезли през последните 15 години в българската дипломатическа служба със задачата и амбицията да я променят към по-добро. Моля, споделете с нас на какъв конкурс се явихте, за да станете дипломат? Въз основа на какви критерии бяхте подбран? Каква беше Вашата квалификация - професионална и езикова за заемания от Вас пост в мисията ни в Лондон? Притеснявахте ли се от факта, че не сте бил подготвен за него предварително? Разкажете ни също как оценявате собствената си работа като дипломат в българското посолство в Лондон? Каква работа за България свършихте Вие лично, какви бяха Вашите професионални постижения на този пост? Как мислите, постоянните гастроли в българската дипломация на случайни хора повече помагат или повече пречат на дипломатическата ни служба ? Ще Ви помоля най-учтиво в отговорите си да не правите препратки към биографиите на Йордан Йовков и Симеон Радев, които също са били част от дипломатическата ни служба, както и да не се аргументирате с втръсналите вече на всички доводи за "некадърността на комунистическите дипломати от преди 10 ноември и необходимостта от прочистването на дипломатическата служба". |
14 Септември 2004 12:13
Razkaji mi, molq te kakva e sydbata na tigyr, ili se radva6 na drug lyubimec i kakyw e toj, ako sy6testvuva!
|