Все повече хора у нас карат коли на лизинг, но както показва практиката, невинаги са наясно с особеностите на положението си. Ползват машините като свои и често забравят, че всъщност са нещо като наематели. Собственик е "лизингодателят", който по принцип не се интересува от колата, а от вноските. Понякога обаче двусмислеността води до проблеми и скандали. Една такава ситуация е пътуването в чужбина. За да може да премине границата, "лизингополучателят" се нуждае от нотариално заверено разрешително от собственика, в което да е включено и правото за изнасяне на возилото. Този документ не е скъп, но пък изисква време за издаването му.

Недоразумения възникват и около застраховките. Българите масово пътуват в чужбина само със задължителната "Гражданска отговорност", като поемат рисковете за колата на свой гръб. При лизинга обаче собственикът има пълно право да изисква безопасност за движимото си имущество. В началните години на лизинга това е било пропускано и някои фирми са "изгорели" при катастрофи и кражби. Затова и лизингополучателят трябва да плати разширение на "Каско" за чужбина, което може да стига до 30-35 процента от годишната премия. Всички тези подробности обикновено са включени в договорите, но мнозина не са им обръщали внимание около радостта от новата кола. Случва се претенции да се отправят дори към търговеца, продал колата, а не към лизинговата къща или банката, която всъщност е собственик. За избягване на подобни изненади е необходимо още при оформянето на лизинговата сделка да се уточняват и подробностите около пътуванията в чужбина. Добре е да се проучат предварително предложенията на различните застрахователи, тъй като цените на разширението на "Каско" за чужбина варират в широки граници. И най-вече, разбира се, предварително да се прецени колко често ще се налага колата да пресича границата.