"Путин се зае с олигарсите, завладели държавната собственост по време на постсъветската анархия, и то по неводоми начини. От нея не си създадоха баснословни богатства, като отгоре на всичко поискаха да ги използват, за да се сдобият и с политическите лостове...

Какво обаче показва печатът? Че процесът срещу един олигарх е отстъпление от либерализма и едва ли не посегателство над човешките права.

...Но медиите се задоволяват само да цитират изявленията на чудовощния Шамил Басаев, а обвиняват Владимир Путин, защото решил, че занапред губернаторите ще бъдат назначавани от правителството, което според тях било сериозно отстъпление от демокрацията. Хайде де! Нека не забравяме, че във Франция регионалните префекти не се избират чрез пряко гласуване, а ги назначава държавният глава!

В западния печат има нещо като мисловен ревматизъм по отношение на руските дела. Още не сме се отървали от латентния страх, който ни вдъхваше съветската империя...Щом в Москва се прояви малко неумолимост, някои вече смятат, че виждат сянката на Сталин. По-скоро обаче трябва да се опасяваме руснаците да не кажата, че по времето на Сталин не е имало атентати, а чеченците ги пращаха на заточение. Защото чеченската криза не е от вчера и не Путин я отприщи. Тя е от 220 г., откакто Русия поиска да защити южните си граници. В Чечения винаги е имало бунтове...

...Нека не допускаме грешката, за която обвиняваме американците - да смятаме, че нашата декомакрация е единствено правилната и че трябва да бъде модел, който да се прилага (и дори да се налага) навсякъде по света. (Из "Да разберем Русия", "Фигаро"