Възелът





Господи,

Ти, който познаваш пунктирите на дъжда,

усмивката на боровинката,

неизбежността на тялото,

ти, който осъзнаваш смисъла на моженето,

безначалието на водата,

осветения дъх на духа...

Помогни ми да мина

от другия край на времето -

там остана младото ми тяло,

там коренът се плъзна към плода

и събуди стъпките на часовете,

дето вземат и не връщат нищо.

Помогни ми да ги ...

Момчето пристигна при леля си в София наистина с разтуптяно сърце. Беше ги виждал - и София, и леля си - само по телевизията. И двете му харесваха много, сънуваше ги. Само че още на тръгване от село, когато лелята го върза с коланите, това не му беше приятно. И честно казано, бързо започна да се страхува от бясната скорост на лъскавата кола. Как да е, най-сетне пристигнаха и тя го откопча.

Горе селцето си имаше само един телевизор в читалището. ...