Суринам е една от туристическите дестинации в света, предназначени главно за авантюристи. Защото, ако искате да разберете нейния чар, трябва да се гмурнете в пищната джунгла, поемайки риска да срещнете някоя анаконда или ягуар. Има и друг вариант, разбира се - да си почивате по плажовете на Атлантическото крайбрежие. Но той нито е толкова луксозен, нито толкова екзотичен, колкото известните курорти в тази част на света.

--------------

Името на Суринам навява асоциации с Африка, но всъщност това е малка република на североизточното крайбрежие на Южна Америка. Тук е обичайно да се видят маймуни, скачащи по палмите в градовете, и някоя боа да прекосява пътища с натоварен трафик. И няма как да не е така, тъй като 90 процента от територията на страната е гъста тропическа джунгла. В нея е съхранена една от най-богатите екосистеми на света с



над 700 вида птици и над 4500 растителни видове



Ако все пак не се ориентирате къде е Суринам, тя граничи с Бразилия, Гвиана и Френска Гвиана и е по-голяма от България - 163 000 кв.км. Около една трета от населението, което е 450 хиляди души, е съставено от индонезийци, китайци, индианци и холандци. Половината от тях пък са християни, а останалите - индуисти и мюсюлмани-шиити. Официалният език е холандски, но повечето хора говорят и местен креолски, на който е написан и химнът на Суринам. Как се се е оформила тази пъстра мешавица, можем да разберем от кратък поглед в историята на страната.

Суринам е открит за останалия свят през 1499 г. До 17-и век територията е испанска колония, после като разменна монета се прехвърля на Англия, а накрая е владение на Холандия. От 1975 г. е независима страна. Днес държавното устройство е президентска република, основните икономически отрасли са добивът на въглища, нефт и метали.

Столицата Парамарибо е основана през 17-и век от холандците и представлява доста екзотична смесица от холандска, френска, испанска и британска колониална архитектура. В нея е концентрирано повече от половината население - 280 000 души. За града са характерни



тревистите площади и дървените къщи,



надвиснали над тесните улици. Извисяващите се палми и мангрови дървета засенчват улиците. Джамии и синагоги са рамо до рамо. Повечето от сградите в Парамарибо са дървени, тук-там може да се видят и здания от червени тухли. Този материал идва от корабите, използвали го за тежести във времето на холандското господство. Такава сграда е например Министерството на финансите, построена през 1836 г. Пред нея пък се намира статуята на най-прочутия политик на Суринам - Йохан Адолф Менгел.

В централната част на Парамарибо е Площадът на Независимостта - точно пред пищния президентски палат с огромна частна градина, който е достъпен за простосмъртни само на националния празник - 25 ноември. Непосредствено отзад е Дворецът на палмите - забележителен парк с високи палми, обитавани от тропически птици. Атракцията е била част от царската градина и е отворена за посетители в началото на 20-ти век. На източния бряг се намира фортът Зееландия - крепост от 17-и век, построена от французи и доизграждана от англичани и холандци. През 1667 г. тя получава сегашното си име. В началото на века е превърната в музей, а от 1981 до 1992 г. по време на размирици в страната отново приютява части на армията.



Главният пазар е на булеварда край реката Ватеркранд



Там изгладнелият турист може да се нахрани с традиционни ястия от индийската, европейската и азиатската кухня. От реката може да се вземе корабче за разходка до малки села в джунглата.

Ако искате да станете един от 300-те хиляди туристи, посещаващи годишно Суринам, разстоянието от София дотам е точно 8618 км. До Парамарибо има полети от Амстердам, Маями, Тринидад и някои градове в Бразилия. Резервациите за тези полети обаче трябва да бъдат направени възможно най-рано, тъй като дестинацията е доста популярна.