|
80-годишната Радка и 4 години по-възрастният й съпруг Стоян Серафимов от странджанското село Велика опровергават масовата практика на днешните пенсионери - да гледат внуци, да ходят по магазини и да се опитват да помагат на младите, като тихо си живеят на село, правят зимнина и отглеждат я прасенце, я коза, я някое и друго пернато. Двамата имат най-голямата у нас колекция на кактуси и екзотични тропически растения. В България има доста любители на кактуси. В София са 50-ина, в Пловдив около 30, в Плевен и Варна - по 20. Обикновено са лекари, счетоводители, инженери. Единствените агрономи сред тях обаче са Радка и Серафим, при това с научни степени. Тя е старши научен сътрудник, а той - само научен. И мнозина от колекционерите се снабдяват с екзотични растения от тях. Само видовете кактуси, чиито данни и режим на отглеждане са записани в специална книга, са 1580, а дървесните видове не се знаят - просто защото не са преброени. Сред тях има няколко единствени дървета в България. Двамата са основатели на опитната станция по южни култури в Поморие. Радка има над 90 научни труда по смокинята. Серафим пък работел с цитрусовите и бадема. После направили и филиал на станцията в Мичурин, където събрали над 120 вида смокини от Турция, Русия, Гърция. Само от България сортовете били над 40. Днес нищо не е останало от тях. През 1989 г. взели мястото във Велика и започнали да засаждат "градината", както си я наричат. Живеели в Бургас, оставили апартамента на сина и се преселили в с. Велика. От две години им помага и дъщеря им Вася, която била съкратена като учителка.
----------------
Първият кактус бил купен през 1975 г. във Варшава, където Радка Серафимова била на симпозиум. Влязла случайно в цветарски магазин и както сега казва, "кактусите ме хванаха". Тогава купила първия, висок десетина сантиметра. Той е потвърждение на правилото, че кактусите не растат големи. Щастливото изключение е Карнегия гигантея. Той достига до 18 метра, като расте с по сантиметър на година. Това прави 1800 години. Този в колекцията е 28 см. До него се е кротнал друг, който става топка с диаметър над 2 метра, но сега е 30-сантиметров. Любопитното е, че кактусите са като мечките - спят си зимен сън и искат да са на сухо и хладно място. Поливането им се спира от октомври та чак до март и оптималната им среднодневна температура е 10 градуса, като най-ниската не трябва да пада под нулата. Сигурно заради това любителите на кактуси из цялата страна се питат есента: "Ти приспа ли си кактусите?" Растенията се събуждат с първото поливане и тогава започват да цъфтят - най-много през април, май и юни.
Като правило Радка и Серафим Серафимови си размножават кактусите от семена. Най-мъничките са "бебета" на 6 месеца, както тя си ги нарича.
- Мога да ви кажа колко вида са, но не и колко бройки. Всяко растение има номерче и се записва в колекцията. Стигали сме до 1857 вида. Колекцията намаля, защото има загинали, изчезнали и сгрешени. Как сгрешени ли? Ами получено е някакво растение без сертификат. И сама го класифицирам. Впоследствие се оказва, че точно от този вид вече има - разяснява Радка.
Според нея кактусът не е растението, което за голяма част от българите е познато от американските уестърни за Тексас и Мексико, а в естествени условия си расте от южните райони на Канада, та чак до провинцията на Аржентина Патагония, където вече е студоустойчив.
Че "кактусът е също цвете, макар в живота да цъфти веднъж", както написа един поет, си е чиста поетическа метафора, опровергава литературата Радка: "Едни видове цъфтят всяка година, други през 2-3, някои на 5, а само едно цъфти на 40 години. То е популярно у нас като столетник, а понаучному си е Агаве американа. В естествени условия става огромно, а в Мексико от листата му си правят текила. Човек може да го види цъфнало в живота си веднъж. Щастливците - и два пъти. Истината е, вмята Серафимова, че цъфти на около 35-40 години, когато е достигнало 2 метра, а цветът му пък е 4 пъти по-висок. Ако растението се опраши, то дава плод, но интересното е, че след узряването му умира, а от корените му покарват нови издънки.
Страст на семейство Серафимови са и южните плодни дървета
Някои от тях са единствени у нас. Макар мнозина да ги смятат за средиземноморски, те произхождат от Източна Азия, но заради ценните им качества при големите морски пътешествия през ХIV и ХV в. са пренесени из целия свят.
Няколко са "клонестите гордости" на семейство Серафимови. Едната е райската ябълка. Тя е най-цененото растение в Китай и там името й е храна на боговете. Другата е китайската мушмула, която няма нищо общо с познатите у нас. Тя е вечнозелена и плодовете й по вкус наподобяват на кайсии. Отгледали са я от семка, която познат моряк им донесъл от Източна Азия. Интересно растение е и пасифлората, наричана още мъченица, защото цветовете й приличат на уредите за средновековни мъчения. У нас е известна като маракуя и днес е много популярна със соковете от този плод, които мнозина намират за здравословни.
Край една от своите мирти пък Радка Серафимова започва интересен разказ за това дърво на древногръцките богове, които според легендата са водили войни за него. После миртата е станала свещена за много религии. Древните египтяни са използвали маслото, получено от нейните листа, за балсамиране. Използват се и като средство за лечение на дихателната система. Цветовете й в древността са били символ на любовта. И с тях са посрещани хората с велики добродетели - като Исус Христос в Ерусалим. В Библията тя се среща още веднъж. Когато Господ изгонил Адам и Ева от рая след грехопадението, Адам успял да си открадне само миртата. Днес маслото й е една от съставките на светото миро.
Семейство Серафимови сигурно са единствените в България, които си имат
две 20-годишни маслини, от които берат плод
От малката си колекция също така берат киви, едроплодни лимони и мандарини. Кивито е като лозата и за да дава добри и много плодове, трябва да се подрязва. Растенията са мъжки и женски и плодове дават само опрашените цветове. Мъжкото, като всеки мъжкар в природата, се е изоглавило и вече е плъпнало по покрива на къщата.
Като истински екскурзовод Радка Серафимова ходи из колекцията си и спира при едно растение, високо около метър, със зелено-бели листа, подобни на кленовите. "Това пък е гинкобилоба." И обяснява, че то е едно от най-древните растения на земята. Нашумя покрай лечебните препарати, които се правят от него, но древните японци и китайци са го използвали за лек още преди 6000 години. Американците се заинтересували от него едва след като установили, че то е единственото растение, останало невредимо след атомната бомбардировка над Хирошима и Нагасаки.
Долу, по брега на реката, която минава досами екзотичната им ботаническа градина, в ниското растат бамбук, индийски люляк и китайски глог, едър като дренки, хинап, който е най-доброто средство за лекуване на високо кръвно.
Ценната колекция двамата съпрузи не крият само за себе си. Всеки турист и гостенин е добре дошъл в техния дом. С предимство обаче са учениците.
|
|
|