|
След като мина премиерата в Щатите, филмът продължи да се носи на гребена на вълната - десетки награди от всевъзможни журита и критически общества, упорити слухове, че точно този филм, а не "Завръщането на краля" ще триумфира на "Оскарите".
Е, у нас премиерата на "Студена планина" изпревари с ден-два раздаването и всички много ясно разбрахме защо този филм няма никакви шансове да изпревари онзи на Питър Джаксън (отделно, че "Властелинът..." имаше да си връща тъпкано за пренебрегването на първите две серии). Колкото и да се напъваха критиците отвъд океана да напомпат акциите на поредната сърцераздирателна история за любов по време на война.
"Студена планина" прилича и не прилича на "Английският пациент". И той е екранизация по роман - на Чарлз Фрейзър (онзи на Майкъл Онтаджи беше по-добър, точно както се оказа и с филмите). Сюжетът даже е подобен. Жената е все така ангелски руса. Войната е все така безпощадна.
Онзи път обаче беше световна (Втората), този път си е баш американска - Гражданската (1861-1865).
Последната фундаментална мелодрама за тази война, която гледахме, се казваше "Отнесени от вихъра". Останалото по-добре да не бяхме го гледали. Ето защо не е чудно, че Никол Кидман с такъв апломб играе Скарлет О'Хара: прелестна южнячка с кринолини, която ще копае градината с голи ръце, но няма да предаде достойнството и любовта си.
Режисьорът, незнайно защо, е изневерил на лиричния си стил в началните епизоди и ни е сервирал нещо ала първите 20 минути на "Спасяването на редник Райън".
За добро или зло обаче, Мингея не е Спилбърг: войната е твърде периферна тема в най-силната част от филма - средната.
Разказан в ретроспекции и паралели, "Студена планина" проследява съдбите на Ейда (Кидман) и Инман (Джуд Лоу). Макар и лудо влюбени един в друг, те са физически разделени през 90% от екранното време. И тъкмо това е най-добрата част.
Останалото хубаво е ролята на Рене Зелуегър като несломима селянка, хладната британска деликатност, с която Лоу играе американски Одисей, петминутната поява на Натали Портман като самотна майка насред нищото, виртуозната операторска работа на Джон Сийл и вълнуващият монтаж.
И разбира се, театрално красивият трагизъм на голямата любов, която винаги е някак обречена - вече хиляди години.
"Студена планина" е прецизен и изпипан филм - при цялата сладникава мелодраматичност от него лъха хладен професионализъм. Абстрахирайки се от началото, финала и стряскащите прилики с "Отнесени от вихъра" и "Английският пациент" и трите часа кино, е дори много добър. Затова го гледайте сега, на видео или DVD.
|
)