Понеже "Балът на чудовищата" не са го давали по кината у нас - ролята, с която Хали Бери става първата афроамериканка, спечелила "Оскар" за главна женска роля, тя е известна само на група съветски учени и пристрастени към пиратските DivX копия.

За останалите простосмъртни Хали е позната като:

а) жестока мацка;

б) Бонд-гърл от последния засега Бонд;

в) сексапилната супергероиня от "Жената котка" (засега само на предпремиерни прожекции).

Та един вид актьорските й прелести остават в сянка на физическите такива.

"Готика" е точно такъв опит да се експлоатира новооткритият - след миналогодишните "Оскари" - факт, че Хали не е просто някаква си хубавелка, а истинска актриса. Но вместо да й дадат да играе, са й дали предимно да крещи и да бърчи хубавото си мургаво личице.

Режисьор на "Готика" е французинът Матийо Касовиц, но това по нищо не личи. Холивудският му дебют няма общо нито с шедьоврите му "Омразата" и "Амели Пулен" (във втория е само актьор), нито дори с "Пурпурните реки".

Накратко "Готика" е психотрилър, който би трябвало да ви уплаши, ако го гледате късно вечер и на тъмно. Бери е в ролята на психиатърка, която след инцидент се оказва в позицията на довчерашните си пациентки, та даже май и убийца на мъжа си.

Първата част от филма се състои от кадри на стегнатата в стилни костюми Бери, която обикаля по разни коридори. Втората се състои от кадри на рошавата и в болнична нощница Бери, която се чуди откъде й е дошло. А й е дошло от отмъстителен призрак в женски дрехи. От време на време показват и Пенелопе Крус, също рошава и също не съвсем в час.

С една дума, ако сте очаквали ослепителна готик-визия или таящ се по ъглите ужас, в "Готика" няма да намерите нищо такова.