Колко е хубаво да усещаш как въздухът изпълва гърдите ти. Просто е неописуемо. Сладка е всяка глътка въздух под това весело или навъсено нашенско небе.

Но да висиш във въздуха, е съвсем друго нещо. Да висиш, без да си вързан със защитно въже, без да е опъната под тебе предпазна мрежа - да висиш само на косъм...

Ето го смелчагата, който прави това! Той е пред мен. По-точно: над мен!

Малеей, ами че то даже не е за гледане, особено ако човек е с по-слабо сърце!

А въпрос на смелост ли е наистина?

Нека да се вгледаме по-внимателно в този наистина странен субект...

Ръст - дребен.

Служебно положение - също.

Изобщо: недобре сложен човек. Но и вас да ви сложат да висите на косъм, едва ли ще ви е добре.

- Откога висиш? - питам го със знаци.

Той вдига рамене - не помни. Или по-точно: виси, откакто се помни.

Да, той виси винаги и навсякъде - в службата, на обществени места, вкъщи...

- Не се ли боиш, че можеш да полетиш надолу? - продължавам интервюто си аз.

Той отново леко вдига рамене - какво да се прави, мой човек, налага се...

Гледам го как виси и забелязвам, че се старае много-много да не мърда. Което е напълно обяснимо - косъм е това, не е шега работа.

Опитвам се да го разбера. Наблюдавам го най-детайлно - нищо не може да ми убегне от зоркото око.

И забелязвам какво? Той диша внимателно.

Да, той диша! Което в днешно време съвсем не е малко. Е, и други са висели преди него, при това не безуспешно, което пък донякъде сигурно го успокоява...

- Докога ще висиш така? - питам го.

Той пак вдига рамене. Нали е на държавна служба, заплатата му си тече ли, тече. И може би именно поради тази напълно обективна причина жена му все още го търпи ли, търпи.

А и което съвсем не е маловажно - на обществените места също го гледат с нескрит интерес. Даже в очите на някои той виси със страшна сила - дето се вика, не човек, а дамоклев меч!

Както разбирам, сам е решил, че това е най-добрият изход за него. И ще продължава да виси.

Ще виси до пенсия. А пенсията впрочем хич не е далече - косъмът вече е бял...

Но пък, като си помисли човек какви са днешните пенсии в тази наша европейска само в ценово отношение страна, май ще е най-добре косъмът да се скъса.