Звънят ми миналия месец на вратата две момчета. Млади, интелигентни.

- Вярвате ли в Бога, господине? - питат.

- Естествено! - отвръщам. - То в какво друго вече да вярвам? На какво да се надявам?

Като чуха този отговор, момчетата ми предложиха да си купя иконка с изображение на Христос.

- Струва, колкото вие решите! - смирено казаха те.

Замислих се. Ха, сега де! Колкото аз реша! Как така аз ще решавам?! Книжниците и фарисеите навремето са определили твърда цена за Спасителя - трийсет сребърника! Колко при това положение трябва да струва снимката му? И същевременно един тогавашен сребърник как върви спрямо сегашните долар, евро и лев?

Момчетата видяха, че съм смутен, че се колебая и пристъпиха към въпроса делово: един Христос за левче, трима - за два и десет.

- Юди сте вие! Същински Юди Искариотски! - опитах се да бъда остроумен аз и си купих една иконка.

Търговците не се обидиха, прибраха левчето и веднага ми предложиха и Свети Мина. На кон и за половин цена.

- Той пък за какво ми е? - попитах.

- Как за какво, господине? - молитвено събраха длани момчетата. - Компютър имате ли вкъщи?

- Имам - отвърнах.

- А телевизор?

- И телевизори имам. Два…

- Ето, виждате ли?! - радостно възкликнаха те. - Свети Мина ще пази компютъра ви от вируси, а телевизорите от мълнии и токови удари! Впрочем, против мълнии можем да ви предложим Свети Илия! Сигурна фирма, сериозна марка! И той върви по петдесет стотинки…

Взех си и Свети Мина, и Свети Илия, и също така - Свети Никола и Света Анастасия. Защото Свети Никола освен на рибарите бил защитник на фризерите и хладилниците - предпазвал ги от прекалено обледяване, а Света Анастасия пък била пазителка на семейното огнище, респективно на печката "Делонги".

- Ами случайно да ви се намира Свети Трифон? - попитах. - Щото на балкона държа един бидон с вино. Страх ме е, че ще се вкисне…

Дадоха ми момчетата и Свети Трифон. И ме увериха, че с негова помощ няма да имам грижи и тревоги чак до Второто пришествие.

Не дочаках Второто пришествие. Защото още на другия ден вечерта, когато се прибрах вкъщи, не намерих нито компютъра, нито телевизорите, нито фризера. Нищо! Печката и бидонът с виното също ги нямаше. За сметка на това върху масичката в хола, наредени като за пасианс, благо и виновно ме гледаха образите на Свети Мина, Свети Илия, Свети Никола, Свети Трифон и Света Анастасия. А върху образа на Христос нечия нечестива ръка бе изписала: "Прости ни, Господи, но ние знаем какво вършим! Йеее!".

След дълги нощни бдения и размисли получих просветление свише и станах будист. Купих си един питбул на име Буда. Казаха ми, че мога да имам вяра в него…