Приключиха 7-месечните ограмотителни курсове за наетите по програмата "От социални помощи към заетост", но удостоверение от МОН за завършено обучение получиха едва 576 души. Това е нищожен процент. От общо включените в програмата около 100 000 души 70% са роми, а голямата част от тях са неграмотни. Включването в тези курсове досега е било по желание на самите наети по програмата. Социалното министерство очакваше интерес към ограмотяването да проявят два пъти повече хора.
От синдикатите предложиха от догодина да се смени философията на програмата и за крайно бедните и маргинализирани слоеве да има не само субсидирана заетост, но и задължение да се ограмотяват и квалифицират. От Агенцията по заетостта обаче твърдят, че това не е рационално, защото ограмотителните курсове не са атрактивни за работодателите. Един такъв курс трае между 3 и 5 месеца, а когато е комбиниран със заетост - 7 месеца. При комбинираните курсове наетият работи 5 часа и взима 4 урока в рамките на 3 часа. Работодателите предпочитали наетите от тях безработни веднага да започнат работа и да уплътняват работното си време.
185 910 лева са похарчени миналата година за ограмотителни курсове и 149 839 лева през тази година. Отделно Агенцията по заетостта е дала 582 489 лева за придобиване на квалификация от включени в програмата за миналата година и 1,6 млн. лева до края на август 2004-а.
Тази година отчитат леко оживление в интереса към програмите за квалификация. Към 31 август в тях са включени 2851, а за цялата 2003-а са обучени 2673 души. За тази година са подадени 2000 проекта за участие в квалификационни курсове от 256 общини и 341 частни работодатели. Синдикатите критикуват, че парите се харчат формално и няма да доведат до устойчива заетост.











