Том Ханкс, съвсем официално и отговорно, е родопски зет. Това е клише, да; освен да е обект на ирония, семейното положение на носителя на два "Оскара" притежава и другото основно качество на клишетата: влиза масово в употреба.

Вече и в киното.

Спилбърг, работил последно с Ханкс в "Спасяването на редник Райън", вероятно ще си е казал нещо като: що пък да не използвам факта, че той знае български. И дори не е забил пръст в атласа, за да види с кои страни граничим, а директно е пренесъл български говорящия си титуляр в измислената страна Каркозия. (Всъщност тая работа я е свършил сценаристът на "Гатака" и "Шоуто на Труман" Андрю Никъл.)

За Том Ханкс било букварна игра да използва образа на тъста си, за да изгради героя Виктор Наворски, в чиято страна се пише на кирилица и е паднал комунизмът. Изпълнението му е от Оскарова класа, но някак с нюанса "шуробаджанащина".

Истинския майсторлък тук е показал Спилбърг. 58-годишният режисьор, продуцент и киногений е достигнал този етап в кариерата си, на който просто не може да направи грешна стъпка. Нито слаб филм. С пропагандата е свършено. Пиротехниката и цифровите ефекти са оставени за младите. Гледаш и се чудиш: ама как е възможно? Това човекът, който засне "Челюсти" и "Списъкът на Шиндлер" ли е?

Или някой психолог-философ-сърцевед, който прави топли, човешки, смешни, игриви, добри и красиви филми без грам компютърна анимация?

За доказателство - виж "Хвани ме, ако можеш", после виж "Терминалът". И да си го гледал - нищо; виж го пак. Иначе току-виж си изпуснал едно от най-смислените неща в хаотичния поток холивудска продукция.

За визуалното съвършенство на всяка минута Спилбъргово кино няма какво да се говори - човек трябва само да гледа и да му се наслаждава. Независимо дали в кадър е по-дискретната и по-малко надута от обикновено прелест Катрин Зита-Джоунс, истеричният летищен цербер Стенли Тучи, симпатичният мексиканец Диего Луна (и неговата майка също), забавният индиец Кумар Палана.

"Терминалът" може на воля да бъде определян като комбинация от "Форест Гъмп", "Корабокрушенецът", "Безсъници в Сиатъл" и т. н.

Историята му, привидно отвлечена, всъщност е много лична за всеки от нас, който е висял да чака прекачване по аерогарите - всичките забележително еднакви. Героят на Ханкс пристига на JFK в Ню Йорк. Но в страната му междувременно е настанала бъркотия. Забранено му е да стъпи на американска земя (типично, те и на Ибрахим Ферер и Кет Стивънс забраниха).

Различното е, че той не може и да отлети дома. На летището трябва да живее, да работи, да яде, да се бръсне, да се влюби, да си намери приятели, въобще да се справя с живота в преддверието на великата американска страна. Докато светът не стане поне малко по-подредено място.

Без да е задължително антиамерикански настроен, Спилбърг е разказал тази история много глобално и много актуално. Прочее "Терминалът" е перфектен минимодел на Америка - с нейните витрини, нейните емигранти, нейните излъскани подове, нейната разноцветност, нейните монетни автомати, нейното недоверие към света. И нейния неистов стремеж към хепиенд.

Нищо чудно, че този филм се хареса повече по света, отколкото у дома си.