"Пежо" разпространи информация за нарастващо търсене на товарните версии на базата на 206 и 307. Тя донякъде е изненадваща - най-малко защото подобни машини по принцип не привличат интерес и за тях рядко се пише. Смятат се за второстепенни, странични издънки на моделните семейства. Далеч по-атрактивни са "вълците в овча кожа" - допингирани, свръхдинамични версии, скрити под външността на стандартни модели. Те се правят в малки серии, доста по-скъпи са и основното им качество е, че носят стаен спортен дух. Неочакваната сила, прикрита под банален изглед, им придава и хулиганска тръпка - вълнуваща сама по себе си, макар и опасна по пътищата.

За разлика от тях "елегантните работяги" рядко привличат внимание. В тях няма тръпка, а пресметливо вкарване на утилитарни и товарни възможности в каросерията на малки и компактни модели. Те всъщност се правят масово, достъпни са и продажбите им нарастват, но около тях се шуми далеч по-малко. У нас мнозина не подозират за съществуването им, макар че именно те предлагат отговор на вечния български шофьорски проблем - как да се прекарва повечко багаж със стандартна кола. По принцип този тип машини се настаняват най-вече във фирмените гаражи, макар че нараства броят и на личните коли - особено за някои видове дребен частен бизнес. Тези коли возят по един-двама души, на които все им се налага да пренасят нещо, за което класическият багажник е малък и неудобен, но пък не си струва да се купува истински фургон.

"Елегантните работяги" всъщност са нормални модерни коли от гледна точка на дизайн, удобство и безопасност. При това са по-евтини. Вписват се пълноценно в трафика, окачването е подсилено, използват се икономични и проверени двигатели. Товарните версии на 206 и 307 вървят с 1,4-литрови турбодизели с мощност 70 к. с., както и с бензинови мотори с обем 1,1 л (60 к. с.) и 1,4 (90 к. с.). Товарният обем е над 1 куб. м, в който могат да се качат и обезопасят над 500 кг товари.