Асансьорът спря на шестия етаж и от него излезе господин министърът. Не погледна вляво към залата, където пак течеше някакво заседание, а сви вдясно и докато отваряше вратата си, чу първите тактове от сюитата си.

- Добър ден - поздравиха едновременно секретарката и куриерката, току-що донесла вестниците, към които влезлият погледна с омерзение.

Министърът изчака куриерката да излезе:

- Абе я виж, тук нещо пише на екрана на джиесема ми, "мормон" ли е?

Секретарката сведе глава и се зачете:

- Не е "мормон", такива у нас няма, "m-r mon" е. Значи ви е търсил министърът на образованието и науката. Ще ви свържа.

След малко отсреща се чу глас, хем на колега, хем на човек, уважаващ по-старшия по звание, степен и възраст:

- Господин професор, може ли да се видим днес?

Професорът се отказа от първоначалната си идея да каже, че ще погледне в бележника си дали няма среща с някой посланик, и рече направо:

- Господин доцент, веднага ще ви приема. Или аз да дойда? На път сте ми към филхармонията.

- Предпочитам на неутрална територия - на професора му стана ясно, че онзи не иска да ги подслушват. - Какво ще кажете за механата под Търговския дом? По средата между нашите две ведомства е. Сещате ли се?

Професорът се сещаше, та нали едно време студентките се трепеха да го канят там, но той винаги отказваше. Макар че нравите в Консерваторията хич не бяха консервативни.

Когато седнаха на дървената маса, доцентът започна направо:

- Не смятате ли, че живеем в полицейска държава?

Професорът онемя.

- Ползвате ли Интернет? - отново директно запита доцентът и за да не поставя в неудобно положение професора, продължи: ето, вижте какво изрових. Изследване на чешка социологическа агенция, от септември е, но все пак. Пише, че на първо място в класирането за най-популярен политик в Чехия е министърът на образованието. При това е жена, Петра се казва. А министърът на културата е трети. И се казва Павел.

- Свети Петър и Павел - ухили се професорът, после се намръщи. - А кой е втори?

- Премиерът им.

- Е, щом е премиерът, може - успокоено отвърна професорът.

- А у нас кой е първи, колега? Хайде да не споменаваме името му, че и в механите стените имат уши. Затова аз смятам, че живеем в полицейска държава. А срещу нас, културните, образованите люде, има комплот.

- И обструкции - продължи мисълта на доцента професорът. - Ето само напоследък, на мен ми провалят грандиозен проект за балчишката овощна градина, отхвърлят ми предложение за "Долината на тракийските царе"...

- Ами на мен? - додаде доцентът. - С тия тестове на маймуна ме направиха. Затова ви предлагам, професоре, те - комплот, и ние комплот!

- И като как? - не схвана професорът.

- Ами ето как. Премиерът вас много ви уважава. Не дава да ви барнат. Затова идете при него, не аз, вие сте по-старши, по-дълго сте министър от мен, и му кажете: първо, да обедини нашите две министерства в едно; второ, да ви направи вас вицепремиер и министър на новото министерство; трето, мен пък да назначи за ваш заместник, но с ранг на министър. И тогава, тогава - трепна гласът на министърът, - като съберем вашия и моя рейтинг, предвиждам такъв живот...

Професорът, задъхан от вълнение, плати сметката и полетя към дома. Да зарадва жената.