Пея и танцувам бос по асфалта. Задава се тир с явната идея да ме сгази. Не мога да се махна от пътя, неква сила ме задържа с неква страшна сила. Таман се намествам между гумите, той профучава над мен и отнася снимката ми като ученик.
После приближава влак, зад него рулира самолет. Успявам да отскоча и... се събуждам, седнал на улицата, целият в пот.
- Ае, пеерас, тук ли намери да се освиниш? - крещи разярен шофьор на трабант, избягнал ме на една боя разстояние.
Сънят ми се оказа пророчески! Спомням си, че съм спящ полицай. Неква сила ме кара да стана и да тръгна тежко към тържеството за празника на полицията, 8 ноември. От училищния двор дечицата се кокорят: "Това е терминаторът", "Не бе, спайдърмен, но по организъм", "Има кубинки и вратовръзка".
Туп-туп-туп. Крача като зомбиран, а един глас ми набива: "Изпълни мисията, изпълни я! Бате Бойко е малък човек, но ти си още по-малък." Имам подутина на главата, сигурно некъв имплантиран чип. Туп-туп-туп - заставам тежко пред министъра с мрачно горящ поглед:
- Не си праф, Петканофф! Едно престъплениее или е разкритоо... или е на скритоо. Тии защоо... смениии... началнициитеее? - думите ми шипят и заглъхват все по-провлачено. Нещо прещраква в чипа като реле на дуплекс и падам бездиханен пред целия строй.
Хора се скупчили около мене. Мислейки ме за мъртъв, съобщили успокояващо на медиите: "Няма ранени." Аз не мърдам. Няма как, поднесли горчивата новина, но с капка мед: "Състоянието на починалия е стабилно." А аз съм бил между живота и смъртта, като Арафат. Между моргата и тролея за вкъщи. Единият крак в гроба, другият рита мачле. Едната ръка в пръстта, другата пляска белот. Някои разправят, че внезапно погледът ми се избистрил, седнал съм и съм извикал: "Не купувайте евтинджос!" След което пак съм замрял, сякаш нищо не се е случило.
Началникът ми твърди, че рекъл "Бог да го прости", след което получил от мен поздравителна телеграма за уволнението си и станал атеист. Спорели дали съм просто в безсъзнание или в необратима кома от 4-а степен. Дали съм в будна кома или в мозъчна смърт плюс постлетална ерекция. Сложили ме на кантар да разберат дали съм си пуснал душата - тези едва уловими 21 грама. Умували дали да ме погребат жив или да оставят живия труп сред народа.
И защо била цялата тази суматоха? Оказва се, че на мое име, като лежащ инвалид, са внесени 100 нови звяра BMW M5 за хора, които мощно не желаят да се набиват в очи. Докато ме нямало, препродали многократно скромната ми боксониера, прали пари във ваната, ловили риба в мътната вода, източвали от нея ДДС за милиони. Бил съм подставено лице, фиктивна фигура, мозък на гениална измама, членът на партията на жените, ръката на Москва, косата на черната дупка, кубето на Ал. Невски, очите на Митьо, имал съм пръст в приватизацията на "Булгартабак", дал съм рамо на опозицията - и всичко това зад гърба ми. Никой нямаше изгода да се изправя отново в цял ръст. Шитнаха ме ни жив, ни умрял пред 6-о училище, там съм учил, хем да съм близо до МВР-то, да наблюдават с видеокамери дали още шавам.
неква сила ме задържа с неква страшна сила













<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<
