На 23 ноември се очаква на посещение у нас да пристигне президентът на Чешката република Вацлав Клаус. Тъй като по всяка вероятност високият гост ще бъде удостоен с почетната титла "Доктор хонорис кауза" на Софийския университет "Св. Климент Охридски", поместваме с известни съкращения неговата реч след удостояването му с почетната титла "Доктор на всички науки" на Узбекския университет в Ташкент. От съображения за сигурност словото е било произнесено пред празна аула.



"Скъпо слънце на Узбекистан,

Бащице на Азия,

Златно руно,

Мраморен стълб на небесата

Ислам Каримов.

Мили узбеки,

Както навярно знаете, този мой докторат далеч не ми е нито първият, нито последният. Аз обаче си го ценя действително неимоверно, тъй като Вацлав Хавел, когото вие сигурно не знаете, пък и не ми идва наум причина, поради която трябва да го знаете, няма нито един средноазиатски докторат и никога вече няма да има.

Между Узбекистан и моята страна откривам редица големи прилики, които по-повърхностните наблюдатели не биха забелязали. Например тази, че и в двете страни президентът се радва на заслужена популярност и подкрепа от страна на обществото.

Моите сънародници могат на вас, узбеките, само да ви завиждат, понеже много мъдро сте решили да поверите в ръцете на своя президент абсолютно всички правомощия и също така, не на последно място, всичкото свое имущество.

Навсякъде тук около себе си виждам, както и в моята родина, инициатива и предприемчивост, виждам безброй усърдни хора, които са решили да вземат съдбините си в собствените си ръце. Вярно е, че между предприемчивостта у вас и у нас има определени културни различия. У нас проблемите в бизнеса много рядко биват решавани със сабя или автомат в ръка. Но аз съм много далеч, всъщност напълно далеч от мисълта да осъждам обичаите в която и да е страна.

Позволявам си дори да твърдя, че Узбекистан има пред себе си по-добро бъдеще от моята страна. Защото въпреки моите многобройни предупреждения и лекции по целия свят, подчертавам, по целия свят, моите сънародници предпочетоха пораженческите вопли на социалистите и решиха да влязат в така наречения Европейски съюз. Огромно щастие за вас е, че Узбекистан не се намира в Европа и вашият президент, орелът на Тян Шан Ислам Каримов, не е длъжен да слуша съмнителните съблазнявания на разни ферхойгеновци и други самозвани комисари. Вие, по-възрастните, които помните съветското минало, знаете за какво говоря. Искам само да добавя, че така нареченият Европейски съюз е по отношение на свободата на личността много, ама много по-опасен, отколкото някогашният Съветски съюз.

Чувал съм, че всякакви там самозвани критици хленчат над спазването на така наречените човешки права у вас. Мога обаче да потвърдя, че през цялото време на своето посещение изобщо не срещнах такова нещо..."

(Вестник "Млада фронта днес", 15. IX. 2004 г.)