Драги сънародници и радиослушатели,

Днес, в определените ни минути за коментар от България, искам да ви занимая с темата "България, Европейският съюз и задният вход към него".

Знам, че знаете всичко за България и почти всичко за Европейския съюз. Знам, че знаете, че България вече е затворила всички глави, преговорните имам предвид, по присъединяването. Знам, че знаете, че България в момента само изчаква и Румъния да затвори своите глави и двете (страни, не глави) наедно да влязат в съюза. За всичко това съм ви разказвал в свои предишни кореспонденции.

Но знам, че не знаете какво значи да влезеш в Европейския съюз през задния вход.

Не, нямам предвид Брюксел някак си да бъде заобиколен изотзад, откъм Антверпен или откъм Брюж дори. И оттам никой не може да се промъкне в Европейския съюз.

Имам предвид да се влезе в Европейския съюз през задния вход през България. При това не групово да се влезе, като държава, а индивидуално, човек по човек.

Както е известно, България се надява да влезе в Европа на 1 януари 2007 г. И някои хора тук работят много здраво по въпроса - и министри, и депутати, и бизнесмени. Всички те работят за благото на държавата. Но има и други хора, които мислят само за себе си, как лично да влязат в Европейския съюз, без да имат някакъв обществен принос. Имам предвид следните личности:

- Баскетболиста Прийст Лодърдейл, американец от САЩ, който преди броени дни стана български гражданин. Как иначе гражданин на САЩ щеше да стане гражданин на Европейския съюз? Ами по никой начин. Само през задния му вход. Между другото тук на никого не направи впечатление (освен на мен, вашия кореспондент), че тоя дългуч взе български паспорт броени часове след като Джордж Буш спечели втория си мандат. И си мисля, дали не се възражда старото опасение на афро-американците от южняците. Дано не.

- Състезателката по конен спорт Саманта Макинтош пък е от Нова Зеландия. Нерде Нова Зеландия, нерде България, нерде Европейският съюз. Между другото тази Макинтош отдавна е подготвила своето влизане в Европа, т.е. от години има български паспорт.

- Бившия наш сънародник Армен Назарян, борец. Значи ние в родината ще чакаме може би десетилетия да се присъединим към Европейския съюз, а той - хоп и готово.

- За други наши още по-бивши сънародници (сънародници от Съветския съюз искам да кажа) като Мурейко и Цагаев да не говорим.

- Та дори и един китаец, забравих му името, който се състезава за България по пинг-понг, и той ще стане гражданин на Европейския съюз може би векове преди родината си.

В опит да създам новина от тези свои наблюдения се опитах да се свържа с тукашния министър на външните работи, но бях приет само от неговия началник на кабинета, който нищо конкретно не можа да ми каже. И само разсилният на портала на Външно, когато разбра по какъв въпрос съм дошъл, ми каза: "Абе, пука им на Европейския съюз за тия спортисти. Те там повече се притесняват за ромите ни. Ама моля ти се, не ме цитирай или поне не ми споменавай името." Което му и обещах.

Сега съм се записал за среща с местния вицепрезидент, той бил давал и отнемал българско гражданство, и като науча нещо повече, ще ви го разкажа в следващата си кореспонденция. До нови срещи в ефира.