|
Вчера пустинята със сладко име се появи в антонимичен - а именно солен - контекст в кафето на читателите на "Стандарт". Във вчерашния си брой вестникът енергично изрази огорчението си от инициатива на столичните общинари, които закупили за ледоразтопяващи цели специална каменна сол чак от Сахара. Макар че какво толкова възмутително има - сделката се сключвала за втора поредна година, пък и вещите лица се кълнат, че египетската сол размеква леда по-успешно от българската.
В друго е интригата - каква ще да е тази сол от Сахара (захар)? Но като проследи родословното дърво на думата сол, човек може да се увери, че няма нищо нередно и тревожно, защото сол и сладък (какъвто е вкусът на захарта) си имат общ старославянски корен. Според етимологичния речник развитието на значенията е следвало този ред - солен>пикантен>вкусен>сладък, поради което в много езици сладък е синоним на вкусен, приятен, хубав, любим... Дори на цигански шукар (да ни извиняват ромите, ако сме го изписали неправилно, но връзката със сахар, sugar, zucker и т. н. е очевидна) означава както сладък, така и хубав. Още повече че дори възгорчивият слад (малц) е от същата сладка компания, а от него се правят все хубави работи като уиски и бира.