|
Шейх Бедреддин е организирал едно от първите въстания в Османската империя. Бунтът започнал около Силистра към 1416 г., паралелно с брожения в Мала Азия. Махмуд Бедреддин бин Исраил бил философ, роден по време на османското нашествие в България. Баща му бил турчин, майка му - гъркиня, християнка. Това бил същият Бедреддин, който бил заточен от султан Мехмед след победата над брат му Муса в борбата за престола (на баща им Баязид). След като бил освободен, Бедреддин дошъл в Добруджа. Заедно с влашкия войвода Мирчо Стари вдигнал местното население, българско и турско, на бунт срещу султана.
------------
Бедреддин минал през целия Делиорман и стигнал до Южна България. Днес това е повод за ежегодна екскурзия през есента по стъпките на шейха из Лудогорието. Организатори са културно-просветното дружество "Родно Лудогорие", сред които краеведът Борис Илиев и д-р Анатоли Кънев, "комендант" на начинанието. С тях е и османистът проф. Ибрахим Татарлъ.
Походът спира в повече от 40 селища между Силистра и Разград, и навсякъде дружеството е издействало часове по история, посветени на темата. Първата спирка е Дулово. Общинският съвет е пълен с деца. Пространното слово на Татарлъ хич не е по вкуса на хлапетата, на които въобще не личи да им пука, че шейхът бил развил идеи, до които някой си Спиноза бил стигнал векове по-късно.
В дуловското село Окорш ни чакат пред местното училище "Йордан Йовков", където от две години се помещава
музей на добруджанския бит
Носии, чергила, кухненски съдове, земеделски сечива, накити и оръжия. Една жена сяда на голям стан, за да покаже на наобиколилите я ученички как работи.
След половин час отново потегляме, този път към Исперих, следващото ханско име. Навсякъде по пътя купи сено, дворове и гъски. Денят е горещ, в микробуса е задух, равнината тук започва да се гъне все повече, "земя като повита пита" цитира някой силистренския поет Любен Дашев.
В село Свещари пък посещаваме поредната етнографска сбирка за българския и турския бит в Лудогорието. Влизаме в малка всекидневна. По тавана кратуни и кошове, в дъното - огнище. Отляво е открехната вратата на "българската одая", с гъдулка на стената, миндерче, софра и куп дреболии. Вдясно е "турската соба", с голям стан, срещу който лежи дълга тумбеста тамбура, а в дъното - ниша с книга на арабски и два стари фотонегатива на момче с чалма и забрадено момиче.
На излизане от дворчето ни посреща пълен хоризонт от разорана земя. Продължаваме по пътя и след 15 минути отбиваме вдясно към Гинината могила, една от многото тук, маречена на баба Гина, която гледала лозе отгоре й.
Футуристични трапецовидни врати,
които се отварят с код, запълват времевата дупка между скритото в тракийската гробница вътре и това отвън. Гробницата е оголена от пръстта под купола на централното помещение. Археолозите смятат, че вътре е погребан Дромихед, цар на тракийското племе гети.
Вън вече притъмнява и тръгваме, за да стигнем по светло текето (светилище) Демир Баба (правилното всъщност е "текке", с едно "к" означавало "скопец", обяснява Оги). По стълби, водещи във влажно усое, слизаме към теккето.
При входа на двора е изворът Петте пръста. Оттук тръгват пет реки и хората вярват, че водата е свещена. Според местна легенда много отдавна реките на Добруджа били заприщени и земята пресъхвала. Пет пръста, защото Демир Баба (тур. - "Железният баща"), който, освен реално съществувал човек, е и популярен тук митичен герой, бръкнал в земята и отприщил водите.
През втора врата влизаме в другата част на двора, където е тюрбето (мавзолей). Надписът на арабски на източната фасада гласи: "Няма друг конник освен Али; няма друга сабя освен Зулфикяр". Въпросният Али е зетят на Мохамед. Неговите последователи, алианите, познати у нас като "къзълбаши", смятат, че именно той е приел тайнствата на исляма. Те не ходят в джамии за разлика от мюсюлманите сунити. Събират се в "джем"-ове (тур.- "съвет") веднъж седмично да обсъждат битови и религиозни въпроси.
При самия "гроб" влизаме гърбом. Поверието е, че ако така го обиколиш три пъти, ще ти се изпълни желание. В теккето стават и други чудеса.
В дувара зеят "Очите на дявола" - две чудодейни дупки
Ако ги уцелиш с изпънати пръсти, вървейки мижком направо, значи си безгрешен. Един камък пък лекува легналия върху него. В този малък суеверен свят трудно се вписва представата за шейха на знаещите, както наричали Бедреддин. Ето една от историите: той бил пленен от армията на султана и военачалникът му казал, че ако наистина е велик учен, трябва да му покаже чудо. Бедреддин имал много последователи и трябвало да бъде злепоставен пред тях като шарлатанин. Виж тези дървета, казал философът, те ще умрат, но преди това ще оставят семенца, от които пак ще израсне живот, ето ти чудо. Ти самият си чудо - като умреш, от теб също ще поникне дърво.
Когато въстанието било разбито около Стара Загора, а Бедреддин предаден и заловен, му предложили да го пощадят, ако захвърли идеите си, които "проповядвал" сред хората. Той не приел: нали мюсюлманите, които воюват с християни, отиват в рая, ами мюсюлманите, които се биха с мюсюлмани?!
Вече е тъмно, качваме се в близката хижа и сядаме в столовата. На другия ден ще ставаме рано, за да минем през исперихското село Ясеновец и римския град Абритус.
В Разград ще влезем в джамията Ибрахим паша, една от най-старите у нас, сега затворена и разкопана заради останки от тракийско време, открити отдолу.
|
|