|
Левите скъсаха генералските пагони на първия депутат и го разжалваха до ефрейтор и заради това, че лишавал депутати от правото на реплики, а на всичкото отгоре им дялнал 20 безценни минути за дебат.
Освен политическото нападение на левите, Герджиков изгледа в четвъртък и циркови номера от рода на - гола девойка на плаката, опипана от няколко чифта депутатски ръце пред очите на цялата държава, обиди на Азис, нищожества, гешефтарство, и т.н. Не звучи някак наистина.
И всичко това се стовари на Герджиковата глава в пленарната му зала. Ако това се беше случило на съдия, щеше да опразни залата.
Левите удариха Герджиков с ясното съзнание, че вотът на недоверие срещу него няма да мине - ДПС, НДСВ и Новото време отказаха подкрепа, а останалите очакват да чуят някаква по-състоятелна причина.
И те имат право. Има един куп други пропуски, които биха звучали доста по-правдоподобно като причина да се иска главата на парламентарния шеф. Дори и при тази ситуация те щяха да придадат по-голяма тежест на инициативата. Но очевидно не е била такава целта.
Затова пък искането на недоверие направи добър и безплатен PR на Герджиков. Даде му възможност да покаже отличните си качества на
човек, който разбира от майтап
и може да направи за майтап останалите. Атаката освети ексцентрика, дето се опитва непрекъснато да ни слисва с поетичните си опити (винаги по действителен случай), танцувалните си умения в дискотечен ритъм и познанията си върху творчеството на Верди.
Така, между шегите и закачките, не се забелязва, че политиката не е най-силната страна на професора по право. Пък и Герджиков вече е поизучил някои парламентарни хватки. Всички си спомнят, че в началото на мандата професорът обеща да сложи край на шоуто в пленарната зала, но не успя. И какво да направи човекът, когато другите не щат? Може само да повдигне рамене и да се скара бащински от трибуната.
Всъщност, темата за оставката присъства непрекъснато при председателството на Огнян Герджиков. Или той самият обещава да я подаде, или все ще се намери някой да му я поиска. Хора като Костов, Станишев, Доган или Симеон не биха направили грешка сами да се навират между шамарите с обещания от този сорт. Професорът по търговско право обаче е начинаещ политик и има още бая да се учи. По-важното е, че процесът е започнал - от доста време председателят на парламента не плаши с напускане. Но пък остави инициативата в чужди ръце.
Навръх рождения си ден на 19 март преди две години Герджиков беше в същата неблагоприятна ситуация. Тогава на сините им беше хрумнало да се позабавляват на тая тема със стандартния мотив, че нарушавал системно правилника. Само 22 гласа не достигнаха на ОДС, за да започне процедурата. Шефът на Народното събрание въобще не се смути и продължи да черпи колегите си. Да, по това време нямаше повод за голямо притеснение - групата на НДСВ беше в разширен състав за разлика от сега. Типично в неговия си стил Герджиков рече: "Бих се присъединил към подписката, но не знам дали ще се наложи". Не се наложи.
Публична тайна е, че Огнян Герджиков се закани да промени доста лоши неща от парламентарния живот, които наследи от предшествениците си. Резултатът е печален. Единственият му по-сериозен успех е, че
прекрати вредната практика да се пуши
в кулоарите на парламента. Иначе нито обещанието да сложи край на гласуването с чужди карти успя, нито това да се сведе до минимум употребата на депутатски автомобили и да се намали луксозният парк от западни коли на парламента, нито да се спре приемането на закони по стахановски. Всичко това създаде доста главоболия на професора.
Имаше и други причини за тревоги. Например, Герджиков влезе в новините с нестандартната си идея на депутатските седалки да се сложат сензори, които да отчитат дали народният избраник си стои на мястото. После тя отпадна като възможност, прие се вариантът с въвеждането на код. Веднага и тази идея се провали със скандал. Не помогнаха и честите поименни проверки, нито заканите: "Депутатите, които гласуват с чужди карти, ще бъдат бесени на площада, защото нарушават правилника. Бесилките сега ще ги правим." Професорът по право не окачи никого на тях, но и не се отказа да се съпротивлява на злото. Продължава да е все тъй убеден, че в парламента има депутати, които работят всеотдайно, но има и "случайно попаднали мърлячи", както силно се изрази той преди време.
Реалността извън потока с патоците се оказа по-сурова. Герджиков, макар и общо взето добре да балансира между политическата необходимост и държавническата целесъобразност, се трови, когато му се налага да преглъща закони, приемани на предишния принцип - много и некачествени. Просто защото е професионалист, а професионализмът в неговата ситуация трябва да отстъпи пред политиката. В джунглата на взаимно изключващи се щения отляво, отдясно и от центъра няма място за хора с професионални емоции.
Преди няколко дни началникът на Генералния щаб каза по повод закона за кризите: "Още не е гласуван, а вече се нуждае от промени". Самият Герджиков признава, че проектите, които влизат в пленарната зала, са некачествени и негодни.
Липсата на опит на няколко пъти му изиграваше лоша шега. Съвсем в началото, когато се изказа пред "Файненшъл таймс", че не вижда Симеон в ролята на премиер. Втори път, като съобщи, че Муамар Кадафи може да използва медиците ни като повод да се прояви като държавник с демократично мислене и направи жест на опрощаване, с което да впечатли световната общественост. Трети път - като предложи бившия комунистически главен прокурор, свързан с "възродителния процес", проф. Васил Мръчков да бъде удостоен с орден "Стара планина". Последното
можеше да му коства наистина оставката,
ако коалиционният партньор ДПС не беше укротен от Симеон.
Герджиков не успя да устои и на съблазните на властта. Въпреки че се възмущаваше от безцелните пътувания по света, самият той не пропусна да заздрави връзките с Япония, Венецуела, Монголия, Китай, Мексико и пр. екзотични страни. Визитата във Венецуела бе обяснена с договорености за внос на екологично чисто гориво от южноамериканската държава. Спомена се нещо за някакъв продукт, който се произвеждал около река Ориноко. "След нашето посещение ми се струва, че те са склонни в по-близка перспектива да преговарят конкретно за доставка", обясни професорът. В замяна на въпросния продукт България можела да изнася жп-вагони. След което добави, че е пътувал като обикновен пътник с "Ер Франс" и дори са му събули обувките на летището - за да се уверят, че не пренася експлозиви. И накрая натърти, че Венецуела и Мексико ще лобират за членството ни в НАТО...
Инстинктът му на юрист обаче сработваше бързо. Никой не може да го обвини, че не спазва точката и духа на закона, както обичаше да се изразява предшественикът му Гиньо Ганев. Герджиков категорично отказа да подпише поправката в Закона за приватизацията заради сделката с "Булгартабак". Той обича да казва: "Правото е моят Бог и никаква политика не ще ми попречи да му се подчинявам".
Когато БСП и СДС внесоха едновременно в деловодството на парламента два вота на недоверие срещу правителството, шефът на НС отсече, че те трябва да се гласуват заедно. Мнозинството реши обратното, професорът се въздържа на втория и практически
гласува срещу кабинета на собствената си политическа сила
Професионалната етика надделя пред политическата логика. Герджиков обясни поведението така: "Като юрист смятам, че гласуването два пъти по една и съща тема е нарушение на конституцията".
За Огнян Герджиков казват, че е откритие на покойния вече Светослав Лучников. През 1991 г., в битието си на министър, Лучников поканил професора по право да му стане заместник, но той отказал. Политиката обаче остава голямо изкушение на Герджиков. Говори се, че колегата му Пламен Панайотов го е довел в НДСВ. "Ако се ръководех от здравия разум, не би трябвало да приема тази оферта", казва за приобщаването си към царското движение професорът.
Това обаче не е първият негов досег с властта. През 1997 г. днешният шеф на НС попадна в листата на Евролевицата, но на неблагоприятното пето място. Затова се оказва далеч от прага на парламента. Четири години по-късно Огнян Герджиков не само влезе там, но и успя да стане негов председател. След още три е очевидно, че силната му страна продължава да е правото, а не политиката.
---
Каре
Из книжката "История с мечо, с патоци и с лиса. История, дето съвсем ще ви слиса"
"Всички във водата!" - някой си изкряска.
Отредът патоци със криле изпляска.
Ей ги, във водата вече потопени.
Бързат нататък, дето най се пени.
---
Едно към едно
"Към днешна дата не можем да кажем, че имаме изградена законодателна програма. Има идеи и известен поглед за това, което трябва и не трябва да се прави, но предстои да започнем работа по този проблем. Аз съм голям противник на прибързаното законодателство, на което бяхме свидетели през последните години, и твърдя, че ние нямаме изграден механизъм за законодателство. Дотолкова го нямаме, че се получават изключително слаби закони, приети от Народното събрание. Толкова слаби закони са приемани напоследък, че просто ме е срам, че съм юрист".
Парламентарният шеф през юни 2001 г. пред в. "Пари"
|
|
