|
На третата група посвещавам този текст. Другите да не четат.
Разликата, скъпи читателю (скъп си ми, защото в момента четеш), е простичка.
През XIX век
най-важната медия е художествената литература.
Големите писатели слизат от духовните си висини до проблемите на "малкия човек". Гогол описва чиновник, събиращ пари за шинел, Зола - миньори в мина, Елин Пелин - селянин в блато. Векът налага на романтичното изкуство да стане сурово реалистично огледало, което не крие горчивите истини за живота, даже мазохистично ги търси.
XXI век налага обратното - малкият човек трябва да напусне своя живот и да се издигне до равнището на най-важната медия и нейната телевизионна мечта. Найден, Зара, Здравко, Стойка и Гроши участвуват в телевизионно състезание - за три месеца забравят за горчивото и реалното, за да преживеят задачите и авантюрите, зададени им от Големия брат. За сметка на това тъкмо Big Brother, а не те, събира пари, и то не за шинел... Е, и може би ще им даде малка награда да си купят... почакай, читателю, ще видиш какво.
Велика парабола е това, скъпи мой: тогава - снизхождащата към живота "висока медия",
днес - издигащият се към масовата медия живот...
Ще кажете, че обща обаче за двата века е идеята за истина: през XIX век истината на социалния анализ и безмилостното изображение, днес - истината на всевиждащите камери, изповедалнята и безмилостното номиниране за изгонване.
Само че истината на нашия век се е изхитрила да се слее с мечтата. Камерите, слава богу, не са някакви полицейски, те са шоу-камери с шоу-навици. Когато се насочат към някого, те го правят прекрасен и интересен, все едно дали той е Мадона, Буш, Слави, Акакий Акакиевич или симпатичният идиот на телевизионното село, Найден. В обектива им всички са звезди - а напоследък колкото по-обикновени, малки и незначителни са, толкова повече са звезди. От сапунените опери пък им е останал и друг навик - виждат навсякъде хасиенди, бразилски страсти, аржентинска семейна среда, колумбийски конфликти. През тях истината за живота се е превърнала в латиноамериканска утопия + въпроси и отговори от "Стани богат".
Като сме се наели да сравняваме векове и медии, не можем да избегнем правенето на баланс: с коя медия си струва повече, в кой век се живее по-добре?
Резултатът от класическата реалистична литературата е най-много
съчувствие към малкия човек, социален сантиментализъм.
От него пък следват разни неприятни исторически неща - неуспешното просветителско "хождение в народ", неосъзнат социализъм, после осъзнат такъв, Ленин, държавата и революцията. Наследила критическия реализъм, соц-реалистическата мечта за светло бъдеще се превръща в строителство на язовири и концлагери, в тоталитаризъм, студена война, перестройка и хаос, от който още не можем да излезем. Това е тежкият исторически баланс на литературата - затова тя носи вината си и тихо гасне.
За XIX век и неговите медии е малко рано да се съди, но пак може да се каже нещо изпреварващо. Този век не обещава на всички шинел и светло бъдеще, а дава избирателно телевизионни награди - но справедливо, само на късметлиите и чаровните. Парите са достатъчни, за да може спечелилият да си купи, каквото иска... а какво, кажете, да поиска той, освен хасиенда, бразилска баба, никарагуанска любима, късмет и чувства, силни чувства, ново участие в телевизионно състезание?
Така че не може да се отрече:
съвременната медия прави хората някак по-щастливи,
а и опасност от революции и кръв не се наблюдава. В добавка - всеки зрител може да стане участник (и с нищо няма да е по-лош), всеки изгонен участник има право да стане зрител (и с нищо няма да бъде по-добър). Денонощно наблюдаван от шоу-очите, всеки трябва да се изповядва и да слуша чужди изповеди, за всекиго гласуват, всеки гласува. Забележете - не някакви "големи" писатели, които приклякат до "малкия" човек, а само безкрайна симпатична маса от малки хора, съвършено заменими един с друг, всичките звезди! Не е ли в този смисъл Big Brother перфектният телевизионен театър на демокрацията? Една лишена от съдържание, празна нейна черупка: свобода, телевизионно братство, сапунено равенство, власт на общественото мнение, справедливи номинации за изключване от телевизионното общество, пълна представителност, масово гласуващ телевизионен електорат. Как биха се радвали политиците, ако за тях гласуват толкова, колкото за малкия Найден, ако ги гледат толкова камери!
В този смисъл сме задължени да го кажем с думите на Гогол - да, по-добре се живее в нашия век, господа!
И само в някакви невидими ъгли на обществено-телевизионната къща, са изостанали странни, полу-литературни същества от XIX век. Лишени от шоу-блясък циганчета с лепило,
бледи, нефотогенични хора от подземието.
За симетрия условно можем да ги наречем little sisters (1), но те имат и други имена homeless animals (2), родни бабички, loosers (3)... Пенсионери, по бекетовски живеещи в кофи за боклук, майки без кабелна телевизия, бащи без Интернет и пенсионни фондове - червеи и Акакий Акакиевци на сапунената реалност. Мъката им, както казва поетът, продължава да скита извън обсега на камерите - докато рокери като Сергей Станишев се опитват да я превърнат в електорат. Big Brother няма никакво намерение да им даде задача в този живот. И, ужас! - те нямат шанс да спечелят сърцето на Зара.
-------
* Малки сестрички и други животни (англ.)
1. Малки сестрички
2. Бездомни животни
3. Губещи
всичко де ден днешен от веке 15 години 
