След три дни най-накрая Соломон Паси ще си получи заслуженото. Той ще бъде изправен от ранни зори при минусови температури пред вход А5 на НДК и ще бъде принуден да се ръкува с 88 делегации. По протокол трябва да отдели точно по 45 секунди на всяка, иначе ще настъпи невъобразим хаос. Предполага се, че математическите му умения ще му позволят правилно да изчисли всичко до секунди. Домакинството на министерската среща на страните от ОССЕ е поредното изпитание за първия ни дипломат.

Казват, че Паси направил много за тази организация. Може и така да е. Истината е, че и организацията направи още повече за него. В момента той изглежда най-подходящата кандидатура за генерален секретар на ОССЕ... Но той отказа да се кандидатира. За много хора да върнеш заплата от 200 000 евро годишно е глупав ход. Но не знаем какво смята Соломон. Логиката му може да е друга. В момента той е председател на ОССЕ, а преди него на този пост бе Яп де Хоп Схефер. Този човек сега е шеф на НАТО. Та ако тази закономерност се запази... Соломон пак може да е генерален секретар, но на друга, още по-мощна организация.

През последната година, докато дърпаше конците в ОССЕ, Паси сякаш отвикна към него да се обръщат с "г-н министър" и свикна повече с "г-н председател"...

Като председател на форум от 55 държави Паси можеше да говори от високи трибуни, да призовава и убеждава, да преговаря и насърчава, да праща свои емисари... Въобще да прави каквото иска. Или поне така изглеждаше отстрани.

Проговори на френски в Париж и на македонски - в Скопие. В Берлин подари на Йошка Фишер еврейската звезда на дядо си...

Но това, което не се прощава на обикновен външен министър, явно е позволено на един председател на международна организация.

Разбирайки тази тънкост, Паси тръгна на поход за нови територии. Но никой не предполагаше докъде може да стигне в реформите на поверената му организация. На много евробюрократи не им хареса идеята му да освободят уютните си офиси във Виена и да се пренасочат към Бишкек или Ереван.

Но какво са терзанията на няколко костюмирани писарушки пред маркополовския устрем на Паси. Той отиде в Азербайджан и освободи 129 политзатворници, в Душанбе склони таджикския вожд да наложи мораториум върху смъртното наказание... Прати наблюдатели на изборите в Афганистан и препоръча на талибаните да се откажат от опиума и да си насадят български рози...

Сега той се е спрял пред портите на великата монголска степ. От неговия стан ни убеждават, че Улан Батор доброволно иска да се включи като наблюдател в ОССЕ...

Какво обещава и какво дава Паси на всички тези източни страни и народи не е ясно, но факт е, че преди три дни и палестинците поискаха от Соломон да ги вкара в организацията. Пожелаха да им прати и наблюдатели на президентските и парламентарните избори. Използвайки председателството си, Паси... възложи миротворчески мисии на Филип Димитров в Нагорни Карабах, проводи Желю Желев в Грузия, а Петър Стоянов - в Молдова. За първи път тази година ОССЕ имаше наблюдатели и на изборите в САЩ. Така Паси парира критиките на руснаците, че организацията гледа само вотовете из бившия Съветски съюз. С Москва обаче българският председател беше много, много внимателен през цялото време. И когато Путин го похвали, Паси скромно разпредели заслугите между подчинените си.

Имаше наблюдатели, които сравниха ОССЕ с една застаряваща и кьопава бабишкера, превърнала се за година в мома за женене, която всички харесват.

Засега няма никакво обяснение какви фокуси прави Паси, за да постигне този ефект, но може и да се разбере съвсем скоро. Например на срещата на 6 декември у нас...

(Със съкращения)