|
На въпроса как постъпвате, когато имате здравен проблем, едва 8% от анкетираните обясняват, че прибягват до връзки. Плащат 14 на сто. Близо 20% отговарят, че се лекуват сами, а 56 на сто търсят правата си, т.е. мрежата услуги, финансирани от здравната каса и бюджета. Попитани какво предпочитат за решаване на здравните си проблеми - повече права или повече връзки, едва 17,8 на сто от анкетираните посочват връзките. При аналогичния въпрос - повече връзки или плащане, второто е предпочетено от 28% от хората.
Под повече права анкетираните обаче разбират достъп до невъзможни неща - например директни консултации с най-известните лекари в България, коментира доц. Васил Гарнизов от Нов български университет. Той е шеф на екипа, направил теренно проучване, предшестващо изследването на НЦИОМ. Декларираната потребност от неформални посредници, т.е. връзки, е учудващо ниска на фона на информираността на пациентите за техните права. На въпроса знаете ли правата си по отношение на системата на здравното осигуряване утвърдително отговарят едва 46% от запитаните. Отчасти запознати са близо 5 на сто от хората, а почти 42 на сто тънат в неведение относно правата си.
Теренното проучване пък е показало, че хората не се ориентират в здравната реформа и се чувстват безпомощни пред лицето на десетките регламенти и правила в здравната сфера. Слабата ориентираност в здравната система касае и лекари, и дори служители на здравната каса. Освен това голяма част от отговорилите, че познават правата си, всъщност знаят само, че могат да избират и сменят личния си лекар. При подобна ситуация не само се прибягва до близки и познати, но тя е и хранителна среда за корупция, за което дават сведения и самите анкетирани, коментират анкетьорите в противоречие на данните от НЦИОМ. Те са регистрирали и значително повече разкази за ползване на връзки, отколкото изследването на центъра.