|
Според авторите на проекта държавата трябва да финансира студентите само за фиксирания период на следване - 4 г. за бакалавър, 5 г. - за магистърски специалности като право и медицина, 1,5 г. - за магистърска програма, получена над бакалавърската.
В момента такива ограничения не съществуват. Редица студенти, главно с цел да ползват по-дълго определени блага като общежитията, презаписват едни и същи курсове. Още не е ясно какви суми трябва да плащат младежите, неуспели да завършат в определения срок. "Възможно е това решение да се делегира на университетите", обясни Анастас Герджиков, член на екипа и бивш зам.-министър на образованието.
Допълнително се предвижда студентите, вече получили дадена степен, да нямат право на държавна субсидия за придобиването на втора такава. Така, ако един младеж е вече завършил магистърска програма, ще може да следва втори път в същата степен само платено.
Да бъдат въведени минимални изисквания за рентабилност на специалностите предлагат още експертите. Според тях държавата трябва да финансира целево специалности, които не привличат много студенти, но са стратегически. И за тях, и за традиционно малките специалности като редките филологии обаче се предлага минимален праг за броя на студентите. Ако в срок от 3 г. университетът не успява да привлича изисквания минимум и специалността се предлага и в друго ВУЗ с повече записали се, финансирането от държавата се прекратява.
Университетите да бъдат стимулирани финансово да изискват по-високо ниво от студентите е друга идея в проекта. В момента висшите училища имат финансова изгода да задържат слаби студенти, защото иначе губят полагащата се за тях държавна субсидия. Експертите предлагат занапред тези пари да не се отнемат, ако студентът отпада заради лош успех.
По същите идеи до смяната на министри в кабинета работеше МОН. Те са обсъждани на редица форуми с ректори и депутати и повечето срещат подкрепа.
ДИЛЕМИ
Пред България стои важният въпрос дали да намали с 1 г. продължителността на бакалавърското образование, заяви ректорът на Русенския университет проф. Марко Тодоров. Масово в Европа университетите минават към 3-годишни бакалавърски програми за сметка на по-дълго обучение на магистрите - 2 вместо 1,5 г. Това би освободило сериозен финансов ресурс, защото бакалавърското обучение е масово, а в магистърски програми продължават едва около 20%.
Според Тодоров са нужни промени и в колежанското образование. То изкуствено оскъпявало системата, защото тези дипломи не се разпознават от пазара и 80% от колежаните са принудени да си доучват за бакалавър. "Трябва да се помисли дали не е по-добре тези програми да са по-кратки - до 2 години, и да са надстройка над средното образование вместо част от висшето", обясни Тодоров.
|
