Драги радиослушатели и скъпи сънародници, започвам днешната си кореспонденция с едно пояснение. "Хартофилакс" е дума, която се е използвала в древна Византия и означава "архивар", "този, който събира и пази най-важните хартии". Докато ви обяснявам това, вече съм на улица "Ангел Кънчев" в центъра на столицата. Дойдох пеш, защото паркирането тук е забранено заради важно международно съвещание, за което обаче ще ви разкажа следващия път. Намирам се пред входа на една от най-важните институции в страната - Държавната комисия по сигурност на информацията или, както всички я наричат нежно и с любов, "Дикси". Искам да се срещна с шефката, да я питам за един генерал. На входа, разбира се, има охрана.

Аз: Извинете, хартофилаксът може ли да ме приеме?

Охраната (зяпва, преглъща): Ти откъде знаеш тая дума, бе?

Аз (заеквам): Аз съм кореспондент на...

Охраната: От натовска държава ли си?

Аз: Още не, но в най-скоро време...

Охраната: Тогава не мога да те допусна. Като те приемат в НАТО, тогава. И още нещо ще ти кажа, аз може да съм прост охранител, но знам какво е "хартофилакс". И да знаеш, шефката не е "хартофилакс", а "главен хартофилакс".

Аз: Благодаря. Пак ще дойда, а да можете да ми кажете как да стигна до Съдебната палата.

Охраната: Вървиш направо, свиваш наляво по трамвая, надясно по трамвая и си там, два лъва има отпред, ще я познаеш.

Сега, драги радиослушатели, се отправям към шефа на най-големия съд в страната, който (шефът, не съдът) сигурно също е хартофилакс и пази някакви архиви, защото оня ден рече, че двама висши прокурори били ченгета. Стигам до Съдебната палата. Прахоляк, тухли, вар и охрана, разбира се.

Аз: Аз съм кореспондент на Радио Ереван. Може ли...

Охраната (започва да се смее): И к`во? Я кажи некой виц.

Аз: Може ли да се срещна с шефа ви?

Охраната: Ми той сега е някъде по скелето, нали виждаш, мажат. Айде кажи некой виц.

Аз: Не, не искам шефа на ремонта, а шефа на сградата да видя.

Охраната (помрачнява): Зает е, не може, в момента преглежда третия анекс към втория договор за ремонт, че утре му го искат в прокуратурата.

Аз: Исках друго да го питам, не за ремонта, а откъде има сведения за ония ченгета в прокуратурата?

Чувайки това, драги радиослушатели, охраната грубо ме изтиква навън и заключва тежката врата. Край мен минава работник с две кофи вар. Заговаря ме.

Работникът: Кой ви трябва?

Аз (отчаяно): Търся разни хартофилакси, ама вие сигурно не знаете...

Работникът: Знам, знам какво е хартофилакс, аз съм завършил история. Много са в България тия, много. И всички си имат архиви, пазят си ги и... Най-главният е там на "Ангел Кънчев".

Аз: Бях там вече, ама тя не ме прие.

Работникът: И тукашният не приема никого, особено чужди журналисти. Що не идете при оня, бившия вътрешен министър, дето приказва срещу бившия премиер? И той хартофилакс си пада, и той документи вади. Или при един поет, как му беше името, що не идете?

И аз пак хуквам. Толкова засега, драги радиослушатели и скъпи сънародници, че времето ни изтича. Много архиви в България, много хартофилакси, много нещо. И като гледам, все повече ще стават, колкото по-наближават изборите. Дочуване до следващото ми включване. И, между другото, един интересен факт накрая. Знаете ли, че самият Константин-Кирил Философ е бил "Велик хартофилакс на Византийската империя"? Не знаехте нали? Е, вече ще знаете.