Сенаторът беше чаровен и склонен да бъде подкупен. Така поне твърдяха злите езици под Капитолия. Затова направих всичко възможно да си уредя среща с него на три очи под някоя забутана триумфална арка. Пийнахме според обичая по едно дълго кафе от тосканските лозя и споделих проблема - трябваше ми дървен меч, с който да си откупя свободата. Сенаторът отвори уста във формата на кратера на Везувий и изригна поток от цифри. Оказа се неподкупен. В смисъл, че за едноок гладиатор от втора дивизия като мен, организиращ нелегални залагания на боеве между костенурки, сумата беше непосилна. Казах му, че вероятно ме бърка с човека, разрушил Картаген. Тази мисъл не му се понрави особено, затвори си кратера и с ефектен жест измъкна изпод тогата си дървения меч, който желаех. Но вместо да ми го даде, започна да ме налага с дръжката му по чутурата. Бях принуден да се събудя.
Нещо силно и продължително блъскаше по входната врата. На упорството му би завидял и Уди Кълвача. Уцелих джапанките си (знаете ги отпреди, тези, дето бяха тип лев и пеесе) и прошляпах към банята, за да изпея едно старо парче на Wham. Независимо че повторих припева няколко пъти и с доста извивки, достойни за почитателите на Карузо, тропането не спря. Смирено наметнах хавлията и отидох да отворя. Надникнах през ключалката и видях анфаса на сравнително млада перхидролена блондинка. Освен упоритостта, притежаваше и други атрибути, на който би завидял Уди Кълвача. Дори се учудих как още не е пробила дупка. Не ми оставяше никакви шансове да не я пусна. Отворих.
Тя влетя със засилка, щракна с камерата на телефона си предателски навирения палец на левия ми крак, като едновременно ми навря един микрофон в гръкляна.
- Марга Минева, вестник "Трета младост". Г-н Василев, нали?
- На какво дължа тази чест, госпожо? - кимнах утвърдително.
- Госпожица. Нашите читатели се интересуват от очакващите се да влязат в сила такси по магистрала "Тракия" и цената на винетките.
- Хм... ами аз, да си призная, не ползвам услугите им... - смутолевих объркано и се изчервих.
- Е, как тогава смятате, че нашите читатели ще си позволят лукса да ги ползват?
- Необходимо ли е на такава възраст? - искрено се учудих аз. Пък и някои нали са семейни...
- Семейният бюджет е другото нещо, върху което трябваше да се замислите, преди да въведете тези такси. Кой от нашите читатели ще успее да стигне до морето при тези цени?! Това беше един сюрприз за тях, но в никакъв случай не "киндер".
- Ами никой не ги кара да спират на всеки завой. И позволете да попитам, госпойце, какво общо имам аз с всичко това? Да не намеквате, че съм сводник? - лекичко започнах да се ядосвам и дори повдигнах хавлията, за да забърша изпотило се чело.
Госпожица Минева дипломатично наведе поглед, но беше непреклонна.
- Че кой друг, г-н министър?
- Вие кого търсите всъщност? - ококорих се аз. После се досетих. - Но аз не съм Нъ Василев, а съм А! Василев. Не сте ли го виждали по телевизора?
- Аз не съм телевизионна журналистка, а работя във вестник, - сопна се тя. - Взех адреса ви от телефонния указател. Но защо досега ми губихте времето?!
Почувствах се виновен. Дори се наканих да си тръгвам, но се сетих, че съм си вкъщи и само се извиних. Тя изсумтя ядно, врътна се към вратата, но изведнъж косата й грейна - беше й хрумнала мисъл.
- А ти къв си бе? Не съм станала толкова рано, за да ти се размине. Да се надяваме, че имаш някаква професия. Разказвай - и пак навря микрофона под брадичката ми.
И аз заразказвах.
20 Декември 2004
каквото и да означава това Разбира се, че това е гордостта на Шантав, третирана с белина 
.
... О Боже другите, беха по-големи и по-космати от данчовите. "Бах мааму. Тоя да не се е опънал с мъж?" Надигнах се и отидох да разгледам конфигурацията от близо. Онова другото нещо се беше завило през глава и аз деликатно надникнах изотдолу. Абе жена беше, ама... Данчо явно ме усети и се събуди. Аз му посочих партньорката му, хващйки се за челото. И той погледна. Устата му зейна. Изсули се много внимателно и ми прошепна. "Айде бързо да изчезваме, че си е ебало майката..." Проявих приятелско чувство, бързо се облекохме и слезнахме при барманка, дето на Данчо му предстоеше да се влюби в нея... Не че се скрихме де