Ужасяващо е какви стабилни заблуди са вкопани във фундамента на крехките ни догадки за живота на Земята. Оказва се, че ние имаме погрешни схващия за еволюционната теория и маймунския произход на човека. Вината за тях не е на Дарвин. Вината е на всички, които смятат, че познават теорията му. А Дарвин е казал друго. И още чака някой да го обори.



1. Не Дарвин е измислил еволюцията



Не той е първият, който се усеща, че има еволюция. Както почти всяка интересна идея, и тази идва от чувала с велики хрумвания на древногръцките философи. Те са смятали, че картината около нас не е статична, а динамична и се развива от по-просто към по-сложно, т.е. имаме еволюционен прогрес, обяснява палеонтологът акад. Тодор Николов. Дарвин обаче е имал прозорливостта да се роди във век, разкъсван от желанието да си отговори на въпроса "кои сме, откъде идваме и накъде отиваме". Тази атмосфера през XIX-я век - столетие на интензивни скокове в зоологията, палеонтологията, на шеметни разкрития на фосили в земните пластове, просто мирише на големи открития. И Дарвин е бил достатъчно далновиден да ги материализира.



2. Дарвин не е сам в откритието си



Дарвин е бил колкото любознателна, толкова и наблюдателна натура. Знае се например, че се е спирал и се е взирал в домашните животни и с научна охота е гледал как се случват селекции между тях, кои белези стават устойчиви и т.н. Едва 22-годишен Дарвин пише в дневника си: "Щом Лайел (английски геолог) казва, че Земята се е развивала, значи и живият свят се е развивал". И той намира доказателства за това, разказва акад. Николов.

Когато през 1858 г. Дарвин най-накрая решава да сподели идеите си пред авторитетно научно дружество, съдбата демонстрира поредното съвпадение в стил "двама учени по едно и също време открили едно и също нещо независимо един от друг". Другият учен е симпатичен бедняк на име Уолъс, който на всичко отгоре напуска училище едва 15-годишен. Уолъс също открива, че природната среда влияе върху организмите като избира и утвърждава най-устойчивите им белези. За разлика от Уолъс обаче през 1858 г. Дарвин вече е развил в детайли своята теория и на сетната година я публикува под прочутото заглавие "Произход на видовете по пътя на естествения отбор".



3. Дарвин никога не е казвал, че човек произлиза от маймуната



"Обвиняват Дарвин, че той е отишъл толкова дълбоко в кощунството си, че да каже, че човекът е произлязъл от маймуната. Той никога не е твърдял подобно нещо", категоричен е акад. Николов. Това, което всъщност казва Дарвин е, че в сравнение с всички други видове човекът най-много прилича на човекоподобните маймуни. Впоследствие това се потвърждава и от генетиката: човекът и шимпанзето имат много общи гени.

Но до какви истини все пак се добира англичанинът? Най-мащабната е за естествения отбор (не подбор, което звучи по-добре, но е погрешно). Тя се основава на изменчивостта на организмите (т.е. някои техни белези се променят с времето и заради различните външни условия) и наследствеността. Това означава, че природата, която е отличен комбинатор, експериментирайки непрекъснато върху организмите, оставя и утвърждава само най-полезните им белези. Това става именно чрез предаването им по наследство, обяснява акад. Николов.



4. Съвременната еволюционна теория съвсем не е Дарвиновата



Дарвин е написал, каквото е написал в средата на XIX век. Учените вече век и половина след него доказват защо той е бил прав. Така се е родила съвременната Синтетична теория на еволюцията, която обединява Дарвиновата теория за естествения отбор, постиженията на генетиката, хромозомната теория на наследствеността, теорията на информатиката (обяснява механизмите на кръстосване и предаване на генетична информация), както и на статистиката (тя и без това е на всяка манджа мерудия, така че не е за чудене, че се мярка и в еволюционната теория).

И най-отчаяният смелчак в средата на XIX век нямаше да може да каже например по какъв точно механизъм белезите се предават по наследство. Какво остава за притеснителния Чарлз. Който, между другото, е смятал, че наследствените белези се предават чрез някаква течност - смес на двамата родители. Това се случва точно 9 г. преди нарочна кръстоска на няколко вида грах да подскаже на един словашки монах - Грегор Мендел, че не нещо друго, а някакви обособени частички са носители на наследствеността. В началото на XX век този заветен проблясък е преоткрит, а частичките са наречени гени.



5. Еволюцията не е приключила, тя продължава



И не само това. Колкото повече напредва, толкова повече се ускорява, казва още акад. Николов. Докато в началото процесът се е тътрел в аристократично бавен темп, сега развитието се сгъстява дотолкова, че понякога се налага да спрем за миг, за да изчакаме времето, което вече сме изпреварили. Това означава, че сега видовете имат много по-кратко съществуване. Ако не се самоотпише по друга причина, което не би било изненада, човекът ще оцелее като вид поне още 10 млн. години. Нищо чудно за толкова време да се променим и физически. А може по подобие на ехидната и птицечовката и човекът да се окаже преходен вид към нещо друго. Макар че учените повече клонят към другата хипотеза - човекът е достигнал оптимума на своите биологически показатели и повече няма да се променя. "За разлика от нас природата не предприема глупави решения", припомня акад. Николов. И още един намек - в предшестващата еволюция успех са имали онези видове, които са завоювали нови среди, т.е. нови земи. "Земята е като космически кораб. Той е натоварен на старта. Дали ще излети към нови земи и ще покори нови светове или ще се разбие на старта, зависи и от нас", убеден е академикът.



6. Дарвин, без да иска, посяга срещу религията



В това твърдение, за разлика от предишните, никога не е имало съмнение. Всъщност прочутият англичанин отбелязва, че той не се съмнява в Бога. Въпреки това основната критика на учението му е, че то е насочено срещу представата за Сътворението, срещу ролята на Бога в него, обяснява акад. Николов.

Но има и още нещо - учени от XIX в. са допускали, че е имало не едно, а много сътворения, което е немислимо от гледна точка на Библията. В различни земни пластове са откривани фосили, които изчезват, но след време се появяват отново. Това се обяснява с периодични кризи (палеонтолози са преброили 180), през които даден вид е изчезвал, но след това се е случвал нов творчески акт.





КАРЕ НЕЯСНОТАТА ЗА НАЧАЛОТО



Науката отдавна е дала отговор на любимия въпрос кой е пръв - яйцето или кокошката. Обяснението на тази фундаментална подробност е остроумно, но добродушно академично смигване към желаещите да си тестват красноречието на тема "яйцето или кокошката". А именно - яйцето е откритието на влечугите в усилията им да изнамерят нов механизъм за размножаване, когато започват да завладяват сушата. По хода на еволюцията влечугите се появяват преди птиците, а кокошката, както е добре известно, е птица. Следователно, яйцето категорично е преди кокошката.

Но ако питате науката какъв е произходът на живота на Земята, тя най-вероятно ще се изчерви. Не знае. Но и Дарвин не е знаел. Защото неговото учение не се занимава с това как е възникнал животът, за разлика от някои други учени.

Най-силно се поддържа виждането, че животът на Земята е създаден по пътя на усложняването на химичните съединения. Според друга хипотеза животът е пристигнал със скален къс от Космоса, без да е ясно как се е зародил той там. Третата хипотеза е стара и наивна. Според нея има "спонтанно самозараждане" - като да оставиш бульон и след седмица в него да се появят червеи. Звучи толкова просто, че за малко да се окаже и гениално, ако преди това не беше отречено. Но вместо "откъде сме дошли" науката спешно трябва да търси отговор на въпроса "накъде отиваме".