Заведох дело срещу уволнението ми от държавна служба и съдът отмени акта за прекратяване. Възстанових се на работа след една година, толкова продължи делото. Но след това отново бях уволнен, този път законно. Тогава заведох ново дело и претендирам обезщетение за времето, през което не съм бил на служба поради незаконно прекратеното ми служебното ми отношение, т.е. за една година. Ответникът по делото изрази готовност веднага да плати, т.е. преди провеждане на първото по делото заседание, но отказва да ми плати и исканите от мен лихви за едната година, тъй като не съм бил поискал изплащане на това обезщетение, преди да заведа исковата молба. Моля за коментар.

Ивайло Генчев, Варна



Обезщетението, за което става дума, е уредено в чл. 121, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Според този текст държавният служител има право да оспори законността на прекратяването на служебното си правоотношение пред органа по назначаването или пред съда чрез органа по назначаването. Той може да иска освен отмяна на акта, с който то е прекратено, и обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяването.

Трябва да отбележим, че спорът относно прекратяването на служебното правоотношение е подсъден на окръжния съд (за София - Софийски градски съд) по реда на Закона за административното производство (ЗАП) или на Върховния административен съд по реда на Закона за Върховния административен съд (ЗВАС) в зависимост от органа, издал съответния акт.



Спорът за обезщетението



обаче като типичен имуществен спор е подсъден на районния съд (или окръжния съд, ако размерът на обезщетението, т.е. цената на иска, надхвърля 10 000 лв. (вж. чл. 124 и 125 от ЗДСл и чл. 80 от ГПК). В случая, описан от читателя, както отмяната на акта за прекратяване, така и обезщетението са потърсени по съдебен ред.

При поискване това обезщетение се дължи за определен период от време, ако:

- актът за прекратяване е отменен;

- в рамките на определения период от време лицето не е било на служба поради прекратяване на правоотношението.

В случая периодът от време започва от момента, в който служебното правоотношение е било прекратено, и продължава до момента, в който лицето се е възстановило на заеманата длъжност или е могло да се възстанови, но е пропуснало срока за това. В тази връзка следва да имате предвид, че при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение уволненият служител се възстановява на заеманата от него длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение за отмяна на акта за прекратяване.

Ще отбележим, че така както е разписан текстът на чл. 121 от ЗДСл, е възможно този период да бъде по-малък, ако преди възстановяването лицето е започнало да изпълнява служебни задължения на друга длъжност в същата или в друга администрация.



Претенцията за лихви



според нас е неоснователна. Така е, защото правото на това обезщетение е търсимо, а не носимо.

В закона (чл. 121, ал. 1 от ЗДСл) изрично е записано, че уволненият има право да иска - т.е. от него зависи, негова е инициативата да поиска обезщетение. Негова е инициативата да определи размера и периода и да докаже (пред органа по назначаване или в рамките на делото), че в този период не е бил на служба поради уволнението.

Едва тогава, когато правото, т.е. искането е предявено, направено и е достигнало до другата страна (органа по назначаването), за него възниква задължението да плати. Ако от този момент той не плати безспорно установеното вземане, т.е. определеното по размер обезщетение, той изпада в забава и дължи лихва.

В конкретния случай правото е предявено и достигнало до органа по назначаване (той и ответник по делото) едва с исковата молба. Веднага след получаването й ответникът е заявил готовност да плати. В подобни случаи е възможно дължимата сума да се плати на ръка или безкасово и с това действие задължението ще бъде погасено. Ето защо по-добре е, преди да се подаде искова молба до съда, длъжникът да бъде поканен да плати доброволно. Ако не плати или неоснователно спори по размера или основанието (оставането без работа), вече може да се мисли за иск. В тази връзка следва да имате предвид, че този иск се погасява с изтичане на 3-годишен срок от момента, в който правото е могло да бъде предявено (чл. 125 от ЗДСл).