|
Стоян Димитров, София
За да се приеме, че една злополука е трудова, трябва кумулативно (едновременно, заедно) да са налице всички задължителни признаци на това понятие, посочени в чл. 55 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. В това определение има две хипотези: 1) внезапно увреждане на здравето през време на работа и във връзка или по повод извършваната работа; и 2) внезапно увреждане при работа, извършена в интерес на предприятието. От писмото става ясно, че не е налице първата хипотеза - няма трудова злополука по време на работа. Работникът се е подхлъзнал и паднал в банята извън работно време. Поради това считам, че не може да се приложи чл. 55 от КСО, защото за да е налице трудова злополука, е необходимо
1. увреждане на здравето, което се състои в накърняване на телесната цялост/даденост на човека или на функциите (частично) на човешкия организъм, и което увреждане следва да е настъпило внезапно;
2. наличието на функционална връзка с извършваната работа; 3. резултатът от увреждането да води до неработоспособност или смърт; и
4. наличието на причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия неблагоприятен резултат.
Много важно е да се знае, че трудова е и злополуката, станала с осигурено лице по смисъла на КСО по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до:
1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер;
2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;
3. мястото за получаване на възнаграждение.
Не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. Поставя се въпросът: банята на фирмата не попада ли под горната разпоредба. Категорично не, още повече че подхлъзването е станало извън работно време, без необходимостта банята да се ползва 2 часа след края на работното време, в която лицето не е извършвало възложена или нужна на фирмата дейност.
А сега ще отговоря на емоционалния въпрос на читателя всеки ли може да подаде молба до НОИ и длъжен ли е той да я уважи. Осигурителят (фирмата работодател) е длъжен в срок от 3 работни дни да декларира пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт всяка трудова злополука. Ако осигурителят не декларира злополуката, пострадалият или неговите наследници имат право в срок една година от злополуката да я декларират пред териториалното поделение на НОИ. Териториалното поделение на НОИ съвместно с Инспекцията по труда, комитетите и групите по условия на труд и други компетентни органи в зависимост от случая разследват всяка смъртна трудова злополука, всяка злополука, причинила увреждане на повече от 3-ма работещи, както и всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност.
Разследването на трудова злополука трябва да установи:
1. причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука;
2. вида на уврежданията;
3. други сведения, които ще подпомогнат териториалното поделение на НОИ да се произнесе за характера на злополуката.
При разследване на злополуката пострадалият има право да присъства или да посочи да присъстват работник или служител от същата професия или член на семейството или възходящ или низходящ сродник, или представител на синдикалната организация, в която членува, представител на работниците и служителите в комитетите и групите по условия на труд.
Когато злополуката е със смъртен изход, горните права да посочват представители при разследването имат наследниците на починалия при трудова злополука. Резултатите от разследването се оформят в протокол в типизирана форма, който е валиден до доказване на противното. Екземпляр от протокола се връчва от териториалното поделение на Националния осигурителен институт на пострадалия или на неговите наследници и на осигурителя работодател. Последният има право да обжалва тези констатации в 7-дневен срок пред главния директор на териториалното поделение. Неговото решение има/няма трудова злополука може да се обжалва по съдебен ред в 14-дневен срок пред окръжния съд (за София пред Софийски градски съд). Съдебното решение на окръжния съд подлежи на атакуване пред Върховния административен съд, чието решение е окончателно.