Заведох дело за делба срещу децата на моята починала сестра. Имаме доста имоти за подялба. Неочаквано за мен, те представиха пред районния съд саморъчно завещание от покойната ми майка. От пръв поглед беше ясно, че това не е нейният подпис. Съмнявам се, че и почеркът е нейният. Как да се боря с такава фалшификация? Какви са правата ми? И какво да направя, преди да дам племенниците си на прокурор, за да ги разследва?

Веска Бойчева, Враца



Материята за съдържанието на саморъчно завещание и неговото оспорване са уредени подробно в Закона за наследството (ЗН). Върховният касационен съд също има обилна постоянна практика за такива ситуации.

Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател. Това означава



от първата до последната буква и подпис да са изписани собственоръчно



от лицето, което е решило да завещава движими вещи или недвижими имоти. Завещанието задължително трябва да съдържа още означение и датата, когато е съставено, и да е подписано от завещателя. ЗН е императивен - подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Между подписа и изреченията на последния ред не е редно да има място, по-голямо от обикновеното, за да не се изкушава някой да дописва или добавя нещо, различно от волята на завещателя. От въпроса на читателката става ясно нейното желание да се бори със завещание, което тя приема като фалшификат. Един от начините е наистина да сигнализира прокуратурата, че става дума за недействително завещание. Но в сигнала си трябва много внимателно и предпазливо да посочи кой според нея е фалшификаторът или само да се спре на хипотезата, че нейните племенници се възползват от неистински документ, без да се знае кой го е създал. В противен случай срещу нея може да се образува дело за набедяване в престъпление. Най-добрият начин при образуваното делбено дело е тя да оспори завещанието, а нейните племенници



да докажат пред районния съдия, че то е истинско



Съгласно чл. 127 от Гражданския процесуален кодекс и във връзка чл. 42 от ЗН този, който държи саморъчното завещание и иска да се възползва от него, е длъжен да докаже, че то е действително. Съгласно закона и постоянната практика на ВКС племенниците са длъжни, при условие че завещанието е оспорено, да доказват най-вече с писмени доказателства (съдебно-графологическа експертиза), че това е почеркът на тяхната баба и че това нейният подпис.

Съгласно чл. 42 от ЗН завещателното разпореждане е нищожно:

а) когато е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание;

б) когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите за собственоръчно изписване на завещанието, датата и подпис;

в) когато завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и добрите нрави; същото важи и когато условието или тежестта са невъзможни.

Завещателното разпореждане е унищожаемо:

а) когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава; и

б) когато е направено поради грешка, насилие или измама.

Искът за унищожение на завещателното разпореждане се погасява с изтичането на три години от деня, в който ищецът е узнал за причината на унищожаемостта, и във всеки случай с изтичането на десет години от откриването на наследството.

Ето защо съветът ми към читателката е да продължи делбеното дело, защото тя е на правилната страна. Тя не трябва да се безпокои от назначаване на експертиза, към която ще прибегнат нейните племенници, защото по делата съдът е длъжен да изяснява обективната истина. Ако се докаже, че наистина завещанието не произхожда от нейната майка, тя ще получи и своя по-голям дял от наследственото имущество.