Пепи Бижуто беше три пъти женен и два пъти развеждан. С първата си жена живееше добре. Но без нея му беше още по-добре. С втората жена живееше лошо. Без нея пък му беше още по-зле. Мечтаеше си Пепи за трети, междинен вариант, в който ще си има жена, с която ще му е добре, а без нея - кофти. Приятелите му го предупреждаваха, че третият вариант може да бъде и друг - да му е кофти с жена му и да му е много гот без нея. Точно на такава беше налетял Пепи. И точно от такава беше сега избягал край морето.

Освен че беше в емоционална криза, Пепи беше и във финансова такава - без жена и без пари. И си търсеше и двете. На плажа.

Вече задрямваше под юлското слънце, когато усети, че наблизо някой се настанява. Пепи отвори очи и нещо тутакси го заслепи - до него си просваха хавлиените кърпи мъж и две жени. Той беше с дебели златни ланци и шкембе, достойно за политик или за бизнесмен, а те... Те бяха прекрасни, млади, почти неземни. Малко от оня тип мацки: "Нищо особено, но в нея има нещо", но точно това "нещо" беше великолепно. Хеле пък когато свалиха горнищата на банските си и се намазаха с някакъв крем, от който залъщяха като... Пепи не можа да се сети като какво.

Шкембелията се отправи към близката бирария и Пепи внимателно го проследи с поглед, оня седна с гръб. След което Пепи бавно и лежерно се обърна към блещукащите момичета и им предложи да ги намаже с крем по гърбовете. Ако ме отрежат, дано поне не се развикат, рече си Пепи. Момичетата обаче нито го отрязаха, нито се развикаха, а приеха гларусовата оферта. Пепи си припомни картинките в разглеждания в руската книжарница на "Витошка" наръчник "Эротический массаж" и тъй майсторски завтрива крема в нежните гърбове на девойчетата, че те не издържаха на ласките му, хванаха гларуса за ръцете и го поведоха към хотела си...

След около час Пепи с наперена походка съпроводи момичетата обратно до хавлиите им - онзи още го нямаше - и те тутакси заспаха с щастливо усмихнати, леко изпохапани устни. А Пепи измъкна от плажната им чанта ключовете, отскочи до хотела им, задигна каквито пари намери, върна се на плажа, върна внимателно ключовете и се намести на хавлията си.

Малко преди дебелакът да се завърне при спящите си красавици, Пепи погали с благодарност, но без да ги буди, момичетата по раменете и се отправи към квартирата си. Извади ключовете, опита се да ги вкара един подир друг в бравата и когато не успя и с последния, тенът му избеля от ужас. Разбра, че държи в ръката си ключовете на одевешните си любовници, а в плажната им торба е пъхнал своите. Седна пред вратата и си рече: "Да се у тъпака!", и зачака да го прибере полицията. Или да дойде онзи, дебелакът, да го застреля.

Не се случи нито едното, нито другото. Пепи чака, чака, пък взе първия влак и си замина за София.

Призори се измъкна от вагона на Подуяне - достраша го да слезе на Централна гара, знаеше, че ония типове могат много бързо да се свързват помежду си - намъкна раницата с мръсното бельо, с плавниците и стърчащия шнорхел и хукна към трамвай номер 20. В този момент някой го халоса силно и докато Пепи се усети, ръцете му бяха извити назад и завързани. Първата мисъл, минала през главата му, беше: "Боже, колко са бързи!" А втората: "И всичко заради две мадами и някой и друг лев!"

Не беше заради двете мадами. Не беше и заради левовете. Просто полицаите от подуянското РПУ бяха чели английския вестник "Телеграф", където се обясняваше как изглежда един терорист. Мургав (Пепи се връщаше от курорт). Нервен и оглеждащ се (Пепи очакваше хората на дебелака със златните синджири). Потен и облизващ си устните (жегата в София беше тропическа). И носещ раница с нещо от нея стърчащо (шнорхелът на Пепи).