|
"После" се добра до конкурсна работа, класирана в кошчето на нервен проверител. С удоволствие публикуваме това смело и красиво в своята обреченост произведение.
Уважаема комисия,
Всъщност обръщението е некоректно, тъй като аз никак не ви уважавам и въобще не мисля, че в загубения ви университет може да се научи нещо. Дойдох на изпита, само за да разгледам кандидатките, които, между нас казано, също не са стока и много се радвам, че занапред няма да делим знание и аудитория. Журналистиката не се учи в университет - вашето заведение би могло единствено да увреди личността ми, да нанесе непоправими щети на кариерата ми. Докато в същото време аз вече съм завършен и качествен журналист. Най-важното нещо в професията е личното мнение и самочувствието - а аз имам огромен и неизчерпаем ресурс от тези качества.
След тази блестяща интродукция нека обърна внимание на темата, по която пише по-недалновидната част от колегите в конкурса. По принцип не допускам да ми се налагат теми в журналистическата работа. Аз съм горд и независим характер, безпощаден в критиките си, професионално отговорен. Изтеглената тема "Времето на кандидатите" показва пълна липса на гражданско и научно чувство у съчинителя на заданието. За да запълниш очаквания в такива случаи писмен обем, трябва или да си смучеш от пръстите, или да се отклониш от същината на предмета. В настоящия момент думите "кандидатите си клатят мандатите" изчерпват темата окончателно и оттам нататък всичко е пустословие, клише до клише и компромис с творческата съвест.
По-нататък.
Радостно все пак е, че не се падна втората тема - "Пуснете слънчевата светлина". Опитното око на познавача веднага разпознава в заглавието популярния рефрен от филма "Коса" на Милош Форман: Let the sunshine in! Филм, който отдавна е изиграл естетико-историческата си роля и категорично няма място като обект на позоваване в съвременната журналистика. Какво възпитателно за съвременния читател (а журналистиката задължително трябва да възпитава чувствата и вкуса на аудиторията си!) има в разхайтеното време от 60-те години на миналия век в САЩ. Филмът не изпраща никакво положително послание към бъдните (тоест днешните) поколения, не съумява да предвиди терористичната заплаха за цивилизацията ни и въздига в неприемлив култ нечистоплътните социални практики на power-flower поколението. Героите на филма могат да служат само за отрицателен пример - те отхвърлят традиционните цивилизационни ценности, отнасят се враждебно към демократизирането на Виетнам; приемат и възпяват наркотици на поразия.
Толкова по тази компрометирана тема.
Да се разсъждава по третата тема - "Къде е скрита камерата" - също не си струва. Въпросът наистина е актуален - скритата камера днес има широко и шокиращо приложение в нашия живот, но аз вече съм разгърнал проблема в животрептущи материали на страниците на авторитетни издания от околософийския печат. Тъй като съм погнусен от методиката и атмосферата в столичните редакции, аз излагам гражданската позиция и възгледите си само във вестник "Ехо от софийското поле" и в официалния орган на витошкия лифт - "До Алеко и назад".
В заключение искам още веднъж да изразя презрението си към вашата институция, а също и дълбокото си убеждение, че вие нанасяте ужасни рани на младежта още в самото начало на нейния творчески път.
Оставам ваш идеен и концептуален враг,
подпис: (не се чете)
