В последните си дни правителството успя да гласува още един проект на закон, за да спази европейските изисквания. Според поправките в закона за висшето образование след пълноправното ни членство в ЕС студентите от съюза и от Европейското икономическо пространство ще могат да учат в нашите държавни висши училища по същите правила и ред, както българските студенти. Те ще бъдат приемани наравно с българите и ще плащат такси като тях.

С днешна дата цената на тази промяна ще струва на университетските бюджети 14 200 000 лв. Толкова получават в момента те за обучението на 1819 студенти от ЕС - основно гърци. За тази учебна година средната такса за обучение е 4000 евро.

Длъжни сме да приемем тази мярка, тъй като с присъединяването към ЕС същите права ще получат и българските студенти, учещи в Европа, обясни зам.-министърът в оставка проф. Камен Велев. Както "Сега" писа, едно от най-сериозните облекчения ще бъде за британските университети. В момента те събират неколкократно по-ниски такси от европейците в сравнение с другите чужди студенти.

МОН обаче още не знае как ще организира приемната кампания за кандидат-студенти от ЕС заради разликата в приемните изпити. Невъзможно е чужденците да държат същите конкурси както българите. Затова се обсъжда идеята за евентуално въвеждане на квоти за прием на чужди граждани, обясни проф. Велев. Решение може да се търси и по линия на признаване на матурите като вход за ВУЗ, тъй като в ЕС също има задължителни зрелостни изпити.



ОБЛЕКЧЕНИЕ

Друга поправка ще влезе в сила веднага след обнародването на закона. Според нея факултетите вече ще могат да обучават в специалности от различни области на висшето образование. В момента факултетските ръководства са длъжни да предлагат дисциплини само от една-единствена област. Ограничението пада временно заради проблеми с 8 хуманитарни факултета, в които има застъпване между хуманитарни и обществени науки. Очаква се проблемът да се реши трайно с приемане на изцяло нов закон за висшето образование.