Келнерът беше достолепен като министър по евроинтеграцията. Спря до масата, поздрави и заоглежда сдържано клиента.
- С вратовръзка съм! - побърза да каже онзи.
- А къде ви е противокуршумната жилетка? - попита другият. - Като запукат килърите с автоматично оръжие, какво ще правите?
- Защо килъри, нали идвам на ресторант?! - застана нащрек клиентът.
- Днес маса в ресторанта ни е запазил добре облечен бизнесмен - осведоми го келнерът. - И две маси за охраната. Препоръката в такива случаи е да влезете в ресторанта само ако сте бивш или настоящ командос.
- Аз съм счетоводител! Моля ви се, ще остана на моя отговорност!
- Само с противокуршумна жилетка! Ще ви дадем под наем от заведението.
Келнерът махна с ръка и двама негови колеги дотътрузиха защитно съоръжение, метнаха го върху мъжа и столът под него изскърца.
- Какво ще си поръчате?
- Колебая се. Нещо с бяло вино. Пиле?
- Пиле може - записа си келнерът. - Не може бяло вино. Ще си поръчате шампанско.
- Не ми се пие шампанско!
- В никакъв случая няма да го пиете! Мокетът със сигурност ще пламне от изстрелите на килърите, тогава вие разклащате бутилката и пръскате, за да гасите около вас. За десерта мислили ли сте?
- Не, какво ще ми препоръчате?
- Тиква.
- Не може ли сладолед? - попита клиентът.
- А като запукат през прозорците с картечници, как ще се скриете зад мелбата? Залягате зад тиквата и чакате да им свършат патроните.
- И тиквата ще ме предпази?
- Тиквата е за маскировка, ще ви предпази супникът - въздъхна незабележимо келнерът.
- Значи да си поръчам супа? - другият заби нос в менюто.
- Не, поръчвате супник и веднага го нахлупвате върху главата си. Пази от куршуми, пази и от рухнал таван.
Клиентът застана нащрек:
- Таванът пък защо?!
- Ако не успеят да застрелят бизнесмена в ресторанта, ще го взривят в колата му отпред. Винаги когато взривят бизнесмен пред ресторанта, таванът пада. Конструктивна грешка на сградата вероятно. А сега да оформим сметката.
- Нямате ли ми доверие?
- Имам ви пълно доверие, но когато ни гостува добре облечен бизнесмен, сметките винаги се оформят предварително. Фирмена политика. Значи какво имате... - келнерът се съсредоточи в бележника си - Бронежилетка... Пиле... Шампанско... Супник... Главен секретар...
- Какъв, какъв?!
- Винаги лично посещава местопрестъплението, това е все едно Карузо да ви пее на уше, докато се храните. Какво остана още? Десет процента надценка за оркестър, петнайсет процента за обслужване, двайсет процента за бой...
- Бой пък защо?! - дръпна се клиентът.
- Като дойдат специалните части да проверяват заведението, като нищо ще отнесете малко бой в суматохата.
- Ама и за това ли да плащам?!
- Като искате безплатно да ви бият, идете на стадиона!
- Добре-добре... Може ли да ми увиете поръчката за вкъщи?
- Може, но ще изтървете престрелката - предупреди келнерът.
- Е, ще го преживея някак - озърна се посетителят. - Надявам се...
Това не е уникално! Напомня на Константин Сагаевото есе в СЕГА отпреди година, където ставаше въпрос за новата учебна година и за раздаването на противокуршумни жилетки на децата...Кой е Весел и кой е Контантин? Едно и също лице от редакцията... Или се крадат взаимно...Току виж взели и да се стрелят...
ПС: Паметлив съм и чета и помня, а тези, дето имат къса памет, нека се радват....но нека знаят, че Алцхаймер така започва












Добре почва седмицата! 






