|
Втория случай, с който се сблъсквам непрекъснато, е изразът "ръководство на висшето училище" и неговите документи. Кои последно са ръководните органи на вуза и кои точно от обширната му документация може да се обжалват"?
Станимир Колев, Варна
Една от големите битки, спечелени от студентите в началото на 90-те години на миналия век, беше за академичната автономия. Тази независимост се отстоява и в сега действащия Закон за висшето образование (ЗВО).
На поставените въпроси ще отговоря в обратен ред. Съгласно чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от ЗВО органи за управление на висшето училище са:
1) Общото събрание,
2) академичният съвет и
3) ректорът.
Те се избират с 4-годишен мандат. Всички останали съвети (катедрени, научни, учебни), български или чуждестранни дискусии, комисии и др. имат само спомагателно, макар и много важно значение в живота на академичната общност. Споменаването на трите органа за управление означава и нещо много важно за тях -
техните актове са административни
и като такива подлежат на съдебно обжалване. Това е предвидено да става по реда и условията на Закона за административното производство (ЗАП) съгласно чл. 38 от ЗВО.
При обжалване първа инстанция е съответният окръжен съд по местоседалището на вуза. Втора и последна инстанция е Върховният административен съд в тричленен състав. Административните документи, които могат да се атакуват пред съдилищата от засегнатите преподаватели и студенти, са решения и заповеди. Невъзможно е всичко да бъде разписано подробно в закона. Затова законодателят е дал право всички въпроси на устройството и дейността на висшето училище, неуредени в закона, да се регламентират с Правилника за дейността му и други негови правилници. Те са относително унифицирани и уреждат с малки различия подробностите по записване, прекъсване и изключване на студенти, както и много други въпроси. По повод на кратките разяснения за този вътрешен акт е и отговорът ми на въпроса за изключения студент.
Процедурата по изключване
(по-точно е да се каже отстраняване на студент от висше учебно заведение) става по предложение на декана на съответния факултет, най-често за несвоевременно взети изпити или значително изоставане от семестриалното завършване и държавните изпити или защита на дипломна работа. От писмото става ясно, че на изключения първо е направено писмено уведомление от декана, че поради 3 невзети семестриални изпита, той минава за 1 учебна година от редовен студент в задочна форма на обучение. И през цялата тази година той пак не е успял да положи успешно изпитите. Затова не е допуснат до държавни изпити и е бил отстранен, т.е. загубил е студентски права. Отстраняването става със заповед на ректора. Това е индивидуален административен акт. Вътрешните правила за учебната дейност в университет могат и трябва да уреждат подробно основанията за отстраняване на студенти, защото са вътрешнонормативен акт, който е необходимо да бъде приет по силата на закона. В това се изразява и академичната автономия. Актовете, от които не настъпват промени в статута на студентите, не са индивидуални административни актове (пример: съобщението на декана за задочник). Заповедта на ректора може да се обжалва като незаконосъобразна и неоснователна пред окръжния съд и ВАС в 14-дневен срок. Както се вижда, не става дума за никакви вратички или хватки за заобикаляне на ЗВО и Правилника за дейността на ВУЗ. А изключеният студент задължително да се консултира с опитен юрист, за да се прецени доколко основателна е заповедта му за отстраняване. Съдилищата се ограничават от доводите, изложени в жалбата му, от нормите на ЗВО и особено от съвпадението на фактическото основание и съвпадението му с нормативното основание за отстраняване на студента.