Вчера изведнъж трамваят спира и не мърда от мястото си, а аз имам бърза работа в "Люлин". Пред нас цяла редица трамваи - и те чакат. Питам ватмана какво става. А той ми вика:

- Граждански протест!

Отидох най-отпред и гледам на линията лежи един познат - Мишо. Викам му:

- К'во става бе, Мишо?

- Протестирам! - вика Мишо. - Една колежка на име Сузи отказва да отвърне на нежните чувства, които изпитвам към нея! Това нарушава моите човешки права! Ще лежа тук, докато не ме целуне!

- Ти си луд! - викам му. - Може ли по този начин да искаш такова нещо?

А той избухна:

- Аз имам ли човешки права?

- Ма виж! - казвам му.

- Не, не, питам те имам ли човешки права?

- Имаш!

- Човешко право ли е да искаш целувка от любима жена? Отговаряй!

- Бе, да... Човешко право е!

- Обаче ми го нарушават! И аз протестирам! Граждански!

Стана ми ясно, че трамваите дълго няма да се движат и се качих на автобус. Обаче след малко и автобусът спря. Питам защо, а шофьорът ми вика:

- Граждански протест!

Минах покрай редицата спрели автобуси и гледам мъж, изтерзан и душевно разтърсен, опънал се на асфалта.

- Защо така? - питам го.

- Един изрод иска да води полов живот с жена ми и е обявил граждански протест, понеже тя ми е вярна, докато смъртта ни раздели!

Викам му:

- Добре де, защо не идете да му хвърлите един бой, както би трябвало да постъпи един съпруг, а запушвате движението?

- Това са тоталитарни методи! - вика ми оня. - Демокрацията отхвърля подобни практики!

Демокрация, демокрация, ама аз спешно трябва да стигна до "Люлин". Втурнах се към метрото. Влизам вътре, но и там нищо не се движи - някаква лежи на релсите и протестира граждански. Питам я:

- Госпожа, не ви ли е неудобно там?

- Неудобно е, разбира се! - обяснява госпожата. - Но будното ми обществено чувство ме кара да изтърпя неудобството в името на борбата срещу погазването на красотата в човешките отношения!

- В какъв смисъл?

- В смисъл, че мъжете гледат на жените не като на човешки същества, а като на средство за удовлетворяване на ниските им страсти! Един Мишо иска да го обикна посредством граждански протест, а мъжът ми, вместо да защити честта ми, се е изпружил насред града и протестира срещу протеста му!

Погледнах си часовника - безвъзвратно изпусках срещата. Че като ми писнаха ушите, като ме хванаха лудите - опнах се и аз. На "Сливница", дето е най-голямото движение - здраво я затапих в протест против протестите!

Сега градът е мъртъв. Скубят коси кметове, псуват транспортни шефове, заседават полицейски щабове, съвещават се министри... А ние четиримата лежим - демокрация е! Имаме ли човешки права? Имаме!