"Щях да се пречукам", викам на Слона, който съзерцава как жълтъкът на слънцето се стича по небесния тефлон. Пием облак в "Ресторант на края на прехода" в махалата. "Облакът - обича да казва Слона, - не е питие, а идеология, наситен с романтика и евтин. Той ни определя като класа!" Ще трябва да повитаем в още няколко облака, преди да се осъзнаем класово за тая вечер.

"Утепах се - викам, - като идвах, така се оглеждах да не ми падне на главата изпуснат проучвателен мандат; или група национално отговорни депутати да не ме прилъже с обещания за таен вот и да ме сбие и обере в храстите, че накрая се спънах в нещо. Реших, че е дупка, а като гледам - властта се въргаля на улицата! Шашнах се! Взеха да ми се привиждат кадри от "Дискавъри": крайцери "Атака" дават халосни сигнали и качени на бронемосквичи кандидат-диктатори зоват да щурмуваме бирхалетата." Слона вика, че историята не е "Дискавъри" и не повтаря един филм по сто пъти, и пак се заглеждаме над облаците как богатият омлет на залеза цопва в чинията на някой щастливец на Запад.

"Арабии са си сърбите!", завижда Слона. И точно да му кажа сръбския лаф, че най-прецаканата страна на света била България, щото за нея "Запад" било Сърбия - нечия длан ме огрява зад врата.

"Ооо, шефчета, разпускаме, а? Моренце нема ли за вас?", хили се Цецо Голфчето, далавераджия от махалата, който след бърз изродителен процес стана Алцек от рода Дуло: ниска подстрижка, кубинки, черни дрехи, в тон със смуглия му арийски тен, и осмолъчка от алпака на врата. Отпред на фланелката му пише "България на българите", а на гърба кривоглед монголоид, именуван Khan Kroum Strashnij, оглежда череп, за да установи антропологически кои са чистите българи, дето ще наследят царството му. Добре, че не гледа рендосания до скин картофообразен череп на Голфчето, че ще се обърка.

"С тея свободни професии - няма време за море", боботи Слона. Но Голфчето го прекъсва с доверителния вид, с който иска пари на заем:

"Точно, дето викаш, че сте безработни, искам да ви редим нещо. Вие сте `ноо мои агенти. Знаете к`ви филми са при мен: в къфто и бизнес да съм топнал чушката, само изваждане и сбръч. Юбер пръчка. И при вас е същата тесларена фабрика. Накрая човек получава факса, че за таа прецаквация има виновни. Евреите..."

"К`ви евреи, бе - викам, - ти къде изобщо виде жив евреин?"

"А Мони Паси? Министърче! Чат ли си? А ние, българите, зобеме муите! Евреите са яко открехнати копелета. Измислили са го. Лежат си в Ню Йорк и оттам кашират парсата. Тука са пуснали малцинствата да ни съсипват. Зачистват конкуренцията, щото знаят, че след тях ние сме най-интелигентните. И ако не са циганите, сега щехме ние да разцъкваме капиталите. Ама кой да ти пусне тая далавера."

"К`ви цигани, бе - викам, - а мутрите..."

"Сложно е! Зад некои стоят евреите, но другите са си патриоти. Гледаха да спасят нещо, момчетата! Обаче сега е моментът да обърнеме палачинката. Праиме предсрочни избори и сичко на шес: никви малцинства у парламента; бизнеса и земята - само за българчета. Т`ва ше ни опраи."

"К`ви избори, бе - викам, - ще изпуснеме последния влак за ЕС!"

"Е, те такива като тебе най-пречат - вика Голфчето, - се с тая мухава Европа. Изтребала ни е! Първо да им покажеме кои сме, да обърнеме палачинката с мармалада към нас, да се класираме заслужилите аверчета до баката и тогава да влизаме в ЕС - с достойнство!"

"К`ва палачинка, бе - викам, - точно с тея далавери с палачинката се скапа държавата..."

"Абе, ясни сте ми вие, смучете го тоя облак, смърдите с дългите носове к`во тва, к`во онова - само да разсъхвате работата на патриотите. Знайкате, че за майкопродавци като вас след изборите нема аванта! Първи ше отговаряте. По списъка!"

И заминава, а от гърба му Крум страшнее.

След малко Слона вика: "Ама щеше да е гот и ние да връткаме по некое капиталче... Още по облак?"

"Я дай по палачинка", викам аз. А над облаците лъсна луната. С мармалада от другата страна, както винаги.