Август може да е традиционно черен месец, но вчерашните вестници всякак са се постарали да го обърнат откъм закачливата страна. Не че няма порои, наводнения, хора без къщи и заседнали от месец преговори за правителство. Има дори самолетна катастрофа - най-жестоката в историята на Гърция. Но като прочетеш статиите "Старци плуват, за да купят хляб" и "Бой с бастуни за кабинета" в "Стандарт", ти става безпощадно ясно, че нещата могат да се интерпретират и по Шилер: "Човекът е напълно човек само когато играе..."

Защо например да не си представим, че преговорите за правителство са един вид увлекателна стратегическа и ролева игра за политиците. Такова хубаво заглавие са намерили в "24 часа" - "БНС отказва да играе". И правилно - как ще играят, като пред тяхната централа изнервените от чакане журналисти не са организирали серенада. А "Стандарт" донася, че като чакали над 5 часа заседанието на "Позитано" 20, журналята пуснали безсмъртни рокбалади, та чак Станишев надникнал като кукувичка през прозорчето.

А на положението може да се погледне и с трагичните и сардонични очи на "Монитор": "След дълги интриги и диверсии срещу стабилитета на държавата турската етническа партия на Ахмед Доган успя да захапе евробаницата, която се задава към следващия кабинет".

Друго си е момчешкото безгрижие. Вечното ужасно момче Любен Дилов например праща "Циганите на Сатурн" - да мъкнат големи метални късове от пръстените на планетата право в "Стомана"-Перник. В подопечния му "Новинар" се натъкваме на още една чудновата интерпретация на иначе катастрофичната политическа игра. Анастасия Мозер се оплаква в интервю, че колегите й я използвали, а после се опитали да се отърват от нея. То дай, Боже, всяка жена на нейните години да продължи да изпитва такива чувства, но и да не забравя народната мъдрост - от играчка лесно става плачка, най-вече сред другарчета.